14.
Отмъщението отново е на мода
Следващата вечер, точно в 5:38 часа, Хана, Кортни, Кейт, Наоми и Райли излязоха от метрото на стъпалата пред обществената библиотека в Ню Йорк. Група туристи тийнейджъри се снимаха пред статуите на лъвовете.
— Оттук — заяви властно Хана, завивайки наляво към Брайънт парк. Над дърветата се забелязваха върховете на парковите тенти, които й напомняха за разпенени вълни. Тя беше облякла копринена рокля „DVF“ с абстрактни флорални щампи и тясно коланче. Роклята дори не беше пусната все още по магазините — когато Саша от „Отър“ разбра, че Хана ще ходи на шоуто, тя извади единствената си бройка и й я даде назаем. Беше обула пурпурните си боти „DVF“ на платформи, които бе купила през есента, и освен това се престраши и си взе една дизайнерска чанта с метални капси, въпреки че беше повече от сигурна, че е надвишила лимита на кредитната си карта.
Никоя от останалите не изглеждаше толкова добре — Наоми и Кейт носеха рокли „DVF“ от предишния сезон, а Райли беше с рокля отпреди два сезона — ужас. Кортни не беше облякла нищо дизайнерско; беше предпочела обикновена вълнена рокля „Марк Джейкъбс“ и кафяви боти до глезените. Въпреки това се държеше толкова самоуверено, че Хана се зачуди дали това не е бил по-шикозният избор. Ами ако беше нетактично на ревю да се носят собствените дрехи на дизайнера, също както провинциалистите, които обичаха да носят тениски „Аз обичам НЮ ЙОРК“?
Хана бързо прогони тази мисъл. До сега денят беше преминал фантастично. Хана седна при останалите на обяд и всички възторжено обсъждаха коя знаменитост може да видят на ревюто — Мадона? Тейлър Момсън? Натали Портман? След това се качиха на бързия влак от гарата на Тринайсета улица и прекараха едночасовия път до Ню Йорк в пиене на шампанско от бутилката, която Наоми беше откраднала от баща си, като избухваха в смях всеки път, когато кльощавата, навирила носа си до тавана, бизнес дама, която седеше до тях, ги поглеждаше неодобрително. После се оказа, че са седнали в „Тихия вагон“ на влака, който имал по-строги правила за пазене на тишина и от училищната библиотека. Но това само ги развесели още повече.
Докато вървяха по Четирийсета улица, Наоми побутна Кортни по рамото.
— Не мислиш ли, че трябва да посетим онзи ресторант, за който прочете в „Дейли кенди“?
— Със сигурност — отвърна Кортни, заобикаляйки една миришеща на повръщано количка за продажба на хотдог. — Но само ако Хана пожелае. — Тя се усмихна крадешком на Хана. Откакто двете бяха говорили за Айрис в коридора, Кортни винаги подкрепяше Хана.
Момичетата влязоха в парка. Той беше пълен с хора от модния свят, всеки следващ по-слаб, по-красив и по-блестящ от предишния. Пред голямата реклама на мерцедес-бенц репортерка на „Е!“ интервюираше жената, която беше гостуващ съдия в риалити шоуто „Топ дизайнер“. Точно до входа, където щеше да се проведе ревюто на DVF, се беше разположил снимачен екип, който запечатваше всеки от гостите, влизащи в тентата.
Наоми сграбчи ръката на Райли.
— О, Господи, ще се прочуем.
— Може дори да се появим на корицата на „Тийн воуг“! — изпадна във възторг Кейт. — Или на „Пейдж сикс“!
Хана се усмихваше толкова широко, че я заболяха бузите. Тя се приближи с танцова стъпка до координатора до входа, кокалест чернокож мъж с розово червило. Камерите се извъртяха и се фокусираха върху лицето й. Тя се опита да се престори, че не ги вижда. Нали така постъпваха прочутите актриси, когато се изправят срещу папараците.
— Здравейте, нашите резервации са на името Мерин — произнесе Хана със спокоен, професионален тон, размахвайки петте билета, които беше разпечатала внимателно на лъскава хартия предишната вечер. Тя се усмихна развълнувано на Наоми и останалите, а те й се усмихнаха любезно в отговор.
Координаторът огледа поканите и се ухили.
— Ау, колко мило. Някой знае как да използва фотошоп!
Хана примигна.
— Какво?
Той й върна поканите.
— Скъпа, за да влезеш в тази палатка ти трябва черен ключ с логото на DVF. Те бяха разпратени на сто души преди един месец. Тези нескопосни фалшификати няма да ти свършат работа.
Хана се почувства така, сякаш мъжът я беше ритнал в стомаха със сребристата си обувка.
— Мама ми ги изпрати! — извика тя. — Истински са!
Мъжът се врътна настрани.
— Значи мама ще трябва да дава обяснения. — Той размаха ръце, като да пъдеше гълъби. — Връщайте се в детската градина, момиченца.