Али стоеше пред нея с ококорени, умоляващи очи.
— Просто го обмисли, става ли? Опитай се да погледнеш на нещата от моя перспектива.
Ариа изпита огромното желание нещата отново да бъдат такива, каквито бяха, когато петте станаха приятелки. Известно време всичко беше прекрасно: пътуваха често до Поконос, прекарваха часове наред, гостувайки си по домовете, правеха смешни клипчета с домашната видеокамера на Ариа. За пръв път в живота си Ариа не беше странната самотница, а част от групата.
Изведнъж Али се обърна и си тръгна. Стъпките й се чуваха отчетливо известно време, преди да се изгубят в далечината. Ариа тръгна да слиза надолу по хълма към дома си. Искам отново да сме приятелки. Просто го обмисли, става ли? Част от нея искаше да каже на Али, че каквото станало — станало. Искаше отново да са най-добри приятелки. Но нещо я възпираше. Възможно ли е Ариа да вярва, че Али наистина съжалява за всичко, което е направила до сега и че се е променила? Беше се върнала само от два дни и вече ръсеше лъжи, преструвайки се, че никога не е била в „Роузууд дей“ или че не е виждала досега къщата на Ноъл Кан. Беше се представила доста убедително, когато разказваше колко е била ужасена от аферата на баща си. Дали не го беше направила само за да накара Ариа отново да разкаже за собственото си разбито семейство?
Ариа си пое дълбоко дъх, миризмата на ръжда и блато изпълни ноздрите й. Забеляза нещо бяло в краката си и спря. В калта край хълма беше заровено нещо.
След кратко колебание тя се наведе и го дръпна. По земята се посипаха пръст и мъртви листа. Оказа се някакъв опърпан плик. Дали багерите не го бяха засипали, докато се опитваха да изкопаят някои от старите пънове?
Тя разкъса плика и бръкна вътре. Пръстите й докоснаха нещо твърдо с остри ръбове. Поемайки си дълбоко дъх, Ариа извади две размазани снимки от полароид. Тя се намръщи, ръцете й бяха посинели от студа. Първата снимка беше на четири момичета, които седяха в кръг на пода, навели глави. Около тях горяха свещи. Пето момиче с дълга руса коса и сърцевидно лице беше вдигнало ръце във въздуха със затворени очи.
Сърцето на Ариа се разтупка. Фотографията приличаше на снимките, които Били им беше направил по време на гостуването в хамбара на Спенсър.
Тя погледна втората снимка. Светкавицата беше направила малък жълт кръг в горната й част. Ариа се олюля, зъбите й затракаха. По някакъв начин, може би заради ъгъла, от който беше направена снимката, или заради отразената светлина от светкавицата, но снимката показваше не онова, което ставаше вътре… а навън. В прозореца се виждаше призрачното отражение на две ръце и сенчесто, приличащо на вампирско лице. Който и да беше човекът, той имаше руса коса като на Били, но чертите му бяха по-нежни, по-женствени. Образът беше замазан, но носът на човека беше малък и прав, а очите му бяха кръгли, обрамчени с тъмни мигли.
Ариа едва си поемаше дъх. Тя продължи да се взира в отражението, докато не я заболяха очите. Колкото и да й се искаше да вярва, че човекът в прозореца прилича на Били, тя знаеше, че не е така.
Което означаваше, че в онази нощ ги беше наблюдавал някой друг.
16.
Ако не сега, Ем, то кога?
На следващата сутрин Емили и сестра й Карълайн влязоха в „Роузууд дайнър“. Изморителната им тренировка по плуване беше свършила малко по-рано, което означаваше, че ще могат да хапнат малко истинска храна преди училище.
Собствениците на закусвалнята оставяха коледните лампички да мигат цяла година, което придаваше на залата уют и създаваше празнично настроение. От кухнята се носеше аромат на палачинки, сладък сироп, наденички и кафе. На щанда лежаха два забравени вестника. На първата страница на единия с големи букви пишеше „Отражението в прозореца не е на Форд“. Отдолу имаше размазано копие на полароидната снимка, за която Ариа беше споменала на Емили. Беше се обадила късно предишната вечер и й каза, че е намерила две снимки в гората. Беше ги изпратила анонимно, за да не привлича вниманието към себе си.
Емили се вторачи в размазания образ. Лицето беше променено от светкавицата и приличаше повече на призрак. Човекът имаше руса коса като Били, но формата на брадичката, очите и носът бяха съвсем различни. Емили усети как главата й запулсира. Защо тази снимка е била у Били, след като на нея не е той? Дали в онази нощ не е имал съучастник? Или някой ги е подхвърлил в колата му?
Емили последва Карълайн в голямото червено сепаре. Телефонът в сака й изпиука. Ново съобщение. Беше от Кортни Дилорентис. Али.