— Двамата е Айзък ще ходите ли заедно на бала по случай Свети Валентин? Напоследък не съм го виждала много.
Айзък. За миг Емили дори не можа да си спомни лицето на последното си гадже. Не много отдавна тя си мислеше, че Айзък Колбърт е любовта на живота й — дори спа с него. Но после той не повярва на думите й, че майка му я тормози. Тя имаше усещането, че това се е случило преди години.
— Ъ-ъ-ъ… едва ли.
— Какво се случи?
Емили се престори, че се възхищава на ламинираната подложка на масата, която представляваше кичозно изработена карта на Съединените щати. Родителите и сестра й все още си мислеха, че е била на онова пътуване до Бостън с Айзък, но всъщност тя бе отишла при амишите, където откри информация за миналото на Уайлдън. След като се прибра у дома в нощта, когато едва не проникна в стаята за доказателства в полицейското управление на Роузууд — същата нощ, когато беше убита Джена Кавана — тя каза на майка си, че е облечена с амишка роба заради някаква игра, която са играли по време на пътуването до Бостън. Емили беше сигурна, че майка й не й повярва, но госпожа Фийлдс не повдигна повече този въпрос.
След като Емили не й отговори, Карълайн се размърда на мястото си и се усмихна.
— Вече не си с Айзък, нали?
— Не — потвърди Емили, внимателно подбирайки думите си. — Харесвам някой друг.
Очите на Карълайн се разшириха. Сигурно не й беше трудно да се сети кой: Мона-или-А. беше разкрила чувствата на Емили към Али пред цялото училище.
— Кортни… като теб ли е? — прошепна Карълайн.
— Не знам. — Емили притисна показалеца си към зъбите на вилицата. Винаги съм искала да го направя отново, беше казала Али. Като нея ли беше? Защо иначе да го казва?
Сервитьорката донесе чиниите им. Емили наведе поглед към кифлата си със сироп и масло. Изведнъж установи, че е твърде изнервена, за да яде.
Карълайн притисна длани в масата.
— Трябва да я поканиш на бала — реши тя.
— Не мога! — възкликна Емили, донякъде изненадана, че сестра й е толкова разкрепостена.
— Защо не? Какво ще изгубиш? — Карълайн лапна една хапка от омлета си. — Аз и Тофър ще те закараме. Наели сме лимузина. — Тофър от години беше приятел на сестра й.
Емили отвори уста, след което просто я затвори. Карълайн не разбираше. Това не беше обикновено привличане, като онова, което беше изпитала към Мая и Айзък. Тя си мечтаеше от години да бъде с Али, да отиде в Станфърд с нея и след това, може би — ако имаше късмет — да си вземат заедно една от онези малки къщички със симпатични ветропоказатели във формата на петле. Представата, че действа прибързано и съсипва връзката си с Али, я парализира. За нея мнението на Али беше всичко и ако тя я отхвърлеше, Емили не знаеше какво щеше да прави. Ако запазеше чувствата си за себе си, нямаше риск да бъдат отхвърлени.
Телефонът й отново изжужа и тя го взе. Али беше върнала есемес с цял ред хиксове. Ами ако тя също го искаше?
17.
Кой се страхува от голямата лоша сестра?
Почти по същото време Спенсър се качи в запаления джип на Мелиса и зачака сестра си, която беше изтичала обратно да си вземе слънчевите очила. В рядък пристъп на желание да помогне, Мелиса беше предложила на Спенсър да я закара до училище. Спенсър хвърли чантата си на задната седалка. В колата миришеше натрапчиво на канелена дъвка и радиото беше усилено до дупка.
— След рекламата на нашите спонсори ще обсъдим снимките, които хвърлиха нова светлина върху случая със серийния убиец на Роузууд — обяви водещият.
Предаването беше прекъснато от реклама на „Съкровищата от тавана“, местния антикварен магазин. Спенсър спря радиото. Сутринта беше получила есемес от Ариа, в който тя й разказваше за снимките, които беше открила в гората, но Спенсър още не ги беше видяла. Единственото, което знаеше, беше, че онзи, който ги е направил, може би е момиче. Спенсър се опитваше всячески да потисне съмненията си за вината на Били, но сега…
Една ледена ръка полегна върху нейната и Спенсър подскочи.
— Земята вика Спенсър — изчурулика Мелиса, затваряйки вратата. — Тук ли си?
— Извинявай — пое си дъх Спенсър, а Мелиса подкара джипа по алеята, като едва не събори олтара на Джена. Той беше станал три пъти по-голям от първоначалния. Олтарът на Али пред стария дом на семейство Дилорентис също се беше разраснал, отрупан със свещи, цветя, плюшени мечета и стари снимки на Али като дете.