Когато Али стигна до „Севънтийн“, Емили чу стъпки по коридора. Джейсън застана до стълбите и надникна в хола. Челото му се набърчи, ъглите на устата му увиснаха надолу и той стисна толкова здраво перилата, че кокалчетата на пръстите му побеляха.
Емили зяпна от изненада. Но преди да успее да смушка Али, Джейсън излетя от къщата и тресна вратата зад гърба си.
20.
Въпросът е просто да кажеш „не“
В ранния съботен следобед Ариа слезе от субаруто, заключи го и тръгна през паркинга на мола. Майк вървеше до нея с плътно прилепнала качулка на якето си. Ариа се беше съгласила да го придружи до оптиката в мола „Кинг Джеймс“, за да си вземе още един чифт лещи — непрекъснато ги губеше, а не смееше да си сложи очилата. Напоследък Мередит си припяваше непрекъснато разни песни от „Пепеляшка“, докато боядисваше детската спалня — в неутрално жълто, тъй като Мередит и Байрън не искаха да разберат пола на детето си, преди да се роди — и Ариа отчаяно си търсеше поводи да се измъкне от къщата.
Телефонът й иззвъня. Тя го измъкна от джоба си и погледна екрана. Уайлдън. Стомахът й се сви от страх. Защо й се обаждаше? Дали е разбрал, че тя е изпратила в полицията снимката, която беше намерила в гората? Тя натисна бутона за изключване на звука и пусна телефона в джоба си с разтуптяно сърце.
Знаеше, че е постъпила правилно, като е изпратила анонимно снимките в роузуудската полиция. Така щеше да се предпази — не искаше повече да е в центъра на този случай. Мислеше да каже на полицаите и за Мелиса, която беше видяла да тича през гората, но ако това се окажеше просто съвпадение? И определено нямаше намерение да им съобщи за това, че е видяла Кортни — Али — до кладенеца… или за какво бяха говорили.
— Ще ходиш ли на бала довечера? — попита тя брат си, докато вървяха бавно към входа на мола от страната на „Сакс“.
Майк я погледна с крайчеца на окото си.
— Ти как мислиш?
Ариа заобиколи един голям джип, чиято задница стърчеше извън мястото за паркиране.
— Ами… да? — Откакто се бяха върнали, Майк посещаваше всяко организирано от „Роузууд дей“ празненство.
Той се спря и сложи ръце на хълбоците си. От ноздрите му излизаше пара.
— Да не би да искаш да кажеш, че не си чула? — попита я подозрително той.
Ариа примигна.
— Изцапаното бельо? — Той плесна с ръце до дупето си. — Посерко?
Ариа прокара език по зъбите си. Сега, като се замисли, май беше чула, че Майк има нов прякор. Но пък беше решила, че това е някакъв откачен лакроски ритуал.
— Някой подхвърлил изцапано бельо в шкафчето ми — проплака Майк, пъхна ръце в джобовете на якето си и се повлече към двойните врати на мола. — Снимали ги и ги разпратили на всички. Каква тъпотия. Аз дори не нося боксерки на „D&G“.
— Знаеш ли кой го е направил? — попита Ариа.
— Сигурно е някой, който ме мрази.
Косъмчетата по врата на Ариа настръхнаха. Това й звучеше като нещо, което А. би направил. Тя огледа паркинга, но той беше пълен предимно с измокрени майки и бебешки колички. Никой не ги гледаше.
— Сега всички ми се подиграват. Дори се опитаха да ме накарат да си върна лакроската гривна — продължи Майк.
— Върна ли я? — попита Ариа, стъпвайки на бордюра.
— Не. — Гласът на Майк прозвуча смутено. — Ноъл се застъпи за мен.
Ариа изпита удоволствие от отговора му.
— Много мило.
— Но като гледам как вървят нещата, току-виж съм се върнал в Исландия, да се запиша в елфската комуна — проплака Майк.
Ариа изсумтя и задържа вратата, за да влезе брат й. Вълна от топъл въздух разроши косата й.
— Това е просто някакъв глупав прякор. Всичко ще отмине.
Майк изсумтя.
— Съмнява ме.
Когато двамата влязоха през големите двойни врати в „Сакс“, Ариа забеляза поставената вляво маса с два малки олтара: един за Али и един за Джена. Подобни паметници изникваха на най-различни места в Роузууд — в местния „Уауа“, луксозен магазин за сирена на Ланкастър авеню, и в „Майти куил“, малка книжарница близо до колежа „Холис“, където Ариа и Али обичаха да ходят и тайно да четат книги за секса. Ариа се спря, привлечена от една снимка на Джена. Тя беше същата, която А. беше изпратил на Емили — с Джена, Али и едно скрито русо момиче, за което вече знаеха, че е било Кортни. Ариа грабна сребристата рамка и я обърна. Откога тази снимка стоеше чук? По този начин ли Били — или който там беше А. — се беше сдобил с нея?