— По дяволите — прошепна рязко Майк, хващайки Ариа за ръката. — Дай да минем оттук. — Той зави надясно и я поведе към домашните потреби.
— З-защо? — попита Ариа.
Майк я изгледа лошо.
— Уф! Не искам да се срещам с Хана. Скъсахме.
— Хана тук ли е? — извика Ариа и завъртя глава. И щом надникна през рамо, видя Хана, Спенсър, Емили и Али, застанали пред щанда за козметика на „Диор“. Емили раздаваше въздушни целувки пред огледалото, бузите и скулите й грееха. Спенсър се наведе над щанда и посочи един фон дьо тен на продавачката. Хана и Али като че ли бяха потънали в дискусия за различните тонове на сенките за очи. Бяха застанали глава до глава, както правеха най-добрите приятелки. Ако присвиеше очи, Ариа можеше да си представи, че Спенсър, Хана, Емили и Али са отново в седми клас. Липсваше само едно нещо: самата Ариа.
— Емили, този цвят ужасно ти отива — каза Али.
— Трябва да си купим още гримове и да си ги вземем на Поконос след бала — каза Спенсър, като отвори една компактна пудра и се взря в малкото огледалце. — Можем да се гримираме една друга.
Ариа усети как сърцето й се свива. Заболя я, че се забавляват без нея, сякаш тя не съществуваше. Освен това правилно ли беше чула — че наистина смятат да отидат в къщата на Али край Поконос?
Просто си помисли, й беше казала Али в гората. Опитай се да погледнеш на нещата от моята перспектива. И като че ли другите момичета бяха направили точно това.
Ариа се скри зад купчината плетени пуловери на „Ралф Лорен“ и последва Майк, който се отдалечаваше от магазина за козметика. Но когато заобиколи масата с изложени кристални вази, Ариа не можа да не се сети за първия път, когато тя и старите й приятелки заедно връхлетяха щандовете за козметика в „Сакс“. Това се случи два дни след благотворителния бал в Роузууд, когато Али беше приела Ариа в своя кръг. Беше се приближила с твърда стъпка до масата й и й беше направила комплимент за обиците от паунови пера, които баща й беше донесъл от Испания. За пръв път някой в училище й беше направил комплимент, особено някой като Али. От този миг нататък Ариа се чувстваше част от нещо, чувстваше се специална. Беше толкова хубаво да си има тясна група от приятелки — момичета, които й дават съвети, които я търсят по коридорите в междучасията, които я канят на купони и пазар, и на екскурзии до Поконос през уикенда. Тя никога не забрави онзи път във вилата край Поконос, когато се бяха скрили на една от тайните стълби край спалнята за гости, за да изплашат Джейсън Дилорентис, когато се прибере вкъщи. Стори им се, че чуват колата му на алеята и когато в кухнята издрънча някаква чиния, Али изскочи на открито и изкрещя „Бум!“. Но се оказа, че това не е Джейсън — някаква улична котка се беше промъкнала през не добре затворената врата. Али извика изненадано и всички хукнаха нагоре по стълбите и се натръшкаха по леглата си, заливайки се от смях. Ариа не беше сигурна дали изобщо някога се е смяла толкова много.
Майк се спря и се облегна на щанда, забелязвайки часовниците с хронографи от неръждаема стомана. Ариа погледна към другия край на магазина и улови бледорозовата, котешка усмивка на Али. Тя беше обула същите високи, сексапилни черни ботуши като в деня, когато вървеше до Ноъл по коридора — все още преструвайки се на Кортни. Изведнъж единственото, за което можеше да си мисли, бе как Али е излязла с Ноъл, макар да знае, че Ариа го харесва. И как Али й беше казала, че Пигтуния, плюшеното прасе, което Байрън беше подарил на Ариа, е тъпо. И как Али я измъчваше с подмятания за връзката на Байрън и Мередит.
Някаква врата в съзнанието на Ариа се затвори. Изведнъж тя осъзна какво трябва да е решението й: всичко сочеше ясно към „не“. По хиляди причини Ариа просто не можеше да забрави миналото, както бяха направили приятелките й. Нещо в цялата тази работа не й се струваше както трябва.
— Хайде — каза тя, хвана Майк за ръкава и го измъкна от магазина. Тя не вярваше на Али и не искаше да станат приятелки отново. Това беше.
21.
Срам, връзки и нервно разстройство
Един час по-късно Спенсър, Али, Емили и Хана се бяха събрали в стаята на Спенсър. Тубички с фон дьо тен, кутийки с руж и сенки и най-различни четчици бяха пръснати на пода пред тях. Стаята ухаеше по-приятно и от магазин „Сефора“, благодарение на скорошното им посещение на щанда за парфюми в „Сакс“. В дъното тихо мърмореше телевизорът.