— Не може да се каже, че се нахвърлих на Рен — разказваше Спенсър на останалите, докато слагаше спирала „Боби Браун“ на миглите си. — Между нас се появи внезапно… привличане. Той въобще не беше подходящ за Мелиса, но естествено, тя обвини мен за раздялата им. — Али ги беше помолила да й разкажат какво е пропуснала през всичките години, докато я е нямало. Имаха много да наваксват.
Али разпери пръсти, за да се наслади на новия си лак.
— Беше ли влюбена в Рен?
Спенсър завъртя една тубичка с фон дьо тен между пръстите си. Имаше чувството, че връзката й с Рен с била преди милион години.
— Не.
— Ами в Андрю?
Тубичката се изплъзна от ръцете й. Тя усети как Хана и Емили също са вперили погледи в нея. Чист от нея все още си мислеше, че Али ще се подиграе на Андрю така, както му се беше подигравана в миналото.
— Не знам — отвърна колебливо Спенсър. — Може би.
Тя се приготви да посрещне смеха на Али, но за нейно голямо удоволствие тя я хвана за ръката и я стисна здраво.
Хана притисна една от възглавниците към гърдите си.
— Ами ти, Али? Липсва ли ти Иън?
Али се обърна към масата с гримове.
— Определено не.
— Как въобще се хванахте двамата? — попита Спенсър.
— Дълга история. — Али драсна малко от червилото на „Шанел“ върху дланта си. — Доста неща се промениха оттогава.
— Абсолютно. — Хана се изпъна и започна да слага от белите сенки по клепачите си.
— Стара история — кимна Емили.
Али остави червилото на шкафчето.
— И така, мацки, готови ли сте за Поконос?
— И още как! — изчурулика Спенсър.
— Ще ми се и Ариа да дойде — рече тъжно Али, притискайки палеца си върху малко разпиляна по шкафчето пудра.
— Тя преживя доста напоследък — каза Емили, отваряйки шишенце с лак за нокти. — Според мен има проблеми с доверието.
Изведнъж предаването „Пълна промяна“ прекъсна и на екрана се появиха думите „Последни новини“. Спенсър погледна към телевизора със свито сърце. Всеки път, когато прекъсваха предавания с някаква нова новина, тя се оказваше свързана с живота й.
— Последните открития във връзка със серийния убиец в Роузууд поставят под въпрос вината на Уилям Форд — произнесе репортерът авторитетно. На екрана се появи полароидната снимка с призрачното лице, отразено в прозореца на хамбара на Спенсър. — Възможно ли е това да е лицето на истинския убиец на госпожица Дилорентис?
След това камерата даде близък план на лицето на полицай Уайлдън. Под очите му имаше тъмни кръгове и кожата му беше пепелява.
— Нашите криминалисти направиха лицев анализ на новата снимка, която беше намерена преди два дни. Съществува голяма вероятност това да не е господин Форд.
Репортерът отново се появи на екрана с намръщено лице.
— Новите открития повдигат въпроси във връзка със снимките, открити в колата на господин Форд и в компютъра му, и с начина, по който са се озовали там. Ако някой разполага с някаква информация, моля веднага да се свърже с полицията.
Кратките новини свършиха и „Пълна промяна“ продължи. Спенсър и останалите седяха мълчаливо. Над стаята като гъста мъгла надвисна безпокойство. В двора забръмча електрическа резачка, последвана от силен удар от падащ клон. Разкрякаха се няколко патици от близкото езеро.
Али взе дистанционното и намали звука.
— Луда работа — каза тихо тя. — Били е убил сестра ми. Сигурна съм.
— Да — съгласи се Хана, прибирайки косата си на кок. — Но това лице изобщо не прилича на неговото.
Али присви очи.
— А да си чувала някога за фотошоп?
— Полароидните снимки не могат да се обработват на фотошоп — рече тихо Спенсър.
Всички се спогледаха загрижено. След това Спенсър си пое дълбоко дъх, в съзнанието й изникнаха онези блестящи сини очи. Още откакто беше видяла снимката, в главата й се беше заформила една теория.
— Ами ако не Били, а някой друг е направил тази снимка?
— Кой например? — попита Хана и прокара длани по ръцете си.
Спенсър прехапа розовия нокът на показалеца си.