— Здрасти, Хана — каза Уайлдън, който също я забеляза. — Отдавна не сме се виждали. Всичко ли е наред?
Той я гледаше с такова любопитство, че тя настръхна, питайки се дали не мирише на шампанско. Понякога Уайлдън се държеше много покровителствено с нея, и то само защото беше излизал с майка й.
— Не карам аз! — сопна му се тя.
Но Уайлдън вече гледаше Али, която вървеше по розовия килим.
— Двете с Кортни приятелки ли сте? — Като че ли беше изненадан.
Кортни. Беше откачено, че още мислеше, че това е тя.
— Аха.
Уайлдън се почеса по главата.
— Опитваме се да я накараме да поговори с нас още от нощта на пожара, когато получи бележката от Били. Може би ти ще успееш да я убедиш, че е важно.
Хана се загърна плътно с копринения шал около раменете й.
— Ти я спаси тогава. Защо веднага не я попита?
Уайлдън гледаше пътя към главната сграда на „Роузууд дей“, масивна структура от червени тухли, която приличаше повече на старо имение, отколкото на училище.
— Тогава мислех за съвсем други неща.
На лицето му беше изписано сериозно, упорито изражение. Стомахът на Хана се сви, когато се сети как беше карал като побъркан по пътя към дома й няколко седмици по-рано. Откачалка.
— Трябва да вървя — сопна му се тя и се отдалечи.
Вътрешността на тентата беше решена в розово, червено и бяло, навсякъде бяха поставени вази с букети от рози. Из цялата зала бяха пръснати малки маси за по двама души, с оброчни свещи, дребни сладки във формата на сърца и високи чаши с нещо, което Хана определи като искрящ сайдер. Госпожа Бетс, една от учителките по рисуване, правеше временни татуировки в една кабинка в ъгъла. Госпожа Рийд, учителката по английски на второкурсниците, се беше облегнала на кабинката на диджея, докарана с плътно прилепнала червена рокля и слънчеви очила с форма на сърчица. В дъното на салона дори имаше монтиран старомоден Тунел на любовта. Двойките минаваха през импровизирания осветен със свещи тунел, качени върху механични лебеди.
Хана не можеше да не си помисли какво ли прави Майк тази вечер. Нещо й подсказваше, че той не е тук.
Али я хвана за ръката.
— Погледни!
Хана се вгледа в тълпата. Момчетата с червени вратовръзки и момичетата със закачливи рокли в червено и бяло се бяха втренчили в листите, които двете с Али бяха размножили тази сутрин на ксерокса. Веднага се разнесе шепот. Джейд Смайт и Джени Кестлър се сбутаха с лакти. Две момчета от отбора по футбол задюдюкаха, когато стигнаха до думата „слабини“ в писмото на Райли. Дори господин Шей, старият учител по биология, който посещаваше всяко организирано в „Роузууд дей“ събитие, прихна лекомислено.
— Кейт иска да се запише в Клуба на девствениците! — смееше се Кирстен Калън.
— Винаги съм знаела, че има нещо сбъркано в Наоми! — възкликна Джема Карън.
— Когато докоснеш ръцете ми, усещам как между нас просветват искри — изрева Лейни Айлър, четейки от писмото на Райли до Кристоф.
Али смушка Хана отстрани.
— Поредният проблем, разрешен от Али Д.! — Очите й блестяха.
Хана забеляза Наоми, Кейт и Райли на входа. Трите бяха облечени в еднакъв модел сатенени рокли, като тази на Кейт беше кървавочервена, Наоми носеше девствено бяла, а Райли — зюмбюлено розова. Пристъпваха важно, като принцеси.
— Гейска булка! — изрева някой. Райли погледна нагоре, вдигайки глава като куче.
— Хей, Наоми, искаш ли да видиш моя „Спийдо“? — чу се глас отстрани. Наоми се намръщи.
Едно момче подаде на Кейт розов лист хартия. Тя го погледна бегло, но след това зяпна от изненада. Показа го на Наоми и Райли. Наоми притисна ръка към устата си. Райли огледа залата, търсейки виновника за това.
Шепотът и кикотенето се засилваха. Хана изпъна рамене, усещайки възможността да си го върне. Тя се отправи директно към Кейт.
— Мисля, че това е твое. — Тя пусна в ръката на бъдещата си доведена сестра един сребърен пръстен. — Това е девствен пръстен. Ще ти трябва за клуба.
Тълпата зад Хана избухна в смях. Хана махна на Скот Чин, стария й приятел, с когото работеха по годишника. Той вдигна фотоапарата си и направи снимка на ужасеното лице на Кейт. Поне веднъж Хана се намираше от правилната страна. Смееха се с нея, а не на нея.