— И после ни обърна във водата без предупреждение — каза Ариа през смях. — Беше толкова студено!
— Дни наред не спирах да треперя — съгласи се Емили.
— Бяхме толкова малки — промърмори Хана, гледайки собственото си закръглено лице. — Само като си помислиш, две седмици преди това се бяхме промъкнали в задния ви двор, за да откраднем знамето ти, Али.
— Да — отвърна разсеяно Али. Хана я погледна в очакване да сподели някой свой спомен, но Али просто започна да вади фуркетите от френския си кок и да ги оставя на масата. Може би не трябваше да споменава за „Капсулата на времето“. В онзи ден Кортни си е била вкъщи, преди да премине от „Радли“ в „Убежището“. Споменаването й сигурно събуждаше доста неприятни спомени.
Хана отново погледна към снимката. Нещата тогава бяха толкова различни. След като кануто се преобърна, Хана стана вир-вода, голямата й тениска прилепна към всяка гънчица на тялото й. Скоро след това Али започна да намеква, че Хана яде много повече от всички, че не се занимава със спорт и никога не пропуска обяд. Дори веднъж, когато бяха отишли в мола „Кинг Джеймс“, тя беше предложила да отскочат до магазина „XXL“ просто „да поразгледат“.
Внезапно Хана се сети за думите на Наоми. Всички смятаха, че Али те е избрала на шега. Ти беше такава смотанячка. Хана залитна към бюфета, като едва не събори декоративната чиния, украсена с щампа на мола „Независимост“. Устата й беше пресъхнала от водката, а крайниците й бяха омекнали и отпуснати.
Али се обърна и подхвърли по нещо меко и пухкаво на всяка от тях.
— Време е за гореща вана! — Тя плесна с ръце. — Направете си по един коктейл и се преоблечете, а аз ще ида да приготвя джакузито.
Тя взе чашата си и прекоси хола към вратата, която излизаше на верандата. Хана погледна към предметите, които Али й беше подхвърлила — пухкава бяла кърпа и изрязани бански „Марк Джейкъбс“ на точки. Тя поднесе банския под светлината на лампата, възхищавайки се на фината материя и сребристите връзки.
Изведнъж Хана се изпъна въодушевена. Добър опит, кучки. На етикетчето от вътрешната страна пишеше номер нула. Хана се усмихна вътрешно, поласкана и замаяна. Това беше най-добрият комплимент, който някой някога й беше правил.
27.
Най-добри приятелки завинаги
Главата на Емили определено се беше замаяла от алкохола. Тя стоеше в малката баня на първия етаж, облечена само с изрязаните бански, въртеше се наляво-надясно пред огледалото, оглеждайки изпъкналите си бицепси, тънкото си кръстче и добре оформените рамене.
— Готина си — прошепна тя на отражението си в огледалото. — Али те желае. — Тя се изкиска.
Главата й беше замаяна не само от водката, но и от Али. Освен това се вълнуваше, че отново е в къщата край Поконос. Ами целувката на Али в тоалетната по време на бала? Емили не беше сигурна дали през целия си живот се е чувствала толкова щастлива.
Тя излезе от банята, увила пухкавата кърпа около кръста си. Направи си още един коктейл и излезе на остъклената веранда. Тя изглеждаше точно така, както си я спомняше — с миризмата на мокра пръст, с каменните градински джуджета в ъгъла и странните, облицовани с керамични плочки маси, които госпожа Дилорентис беше купила на някаква разпродажба. Емили очакваше да види Али там — искаше тайничко да я целуне, преди останалите да излязат — но на верандата нямаше никой.
— Студ! — извика Емили щом стъпи с босите си крака на ледения под. Близо до вратата беше поставена една кварцова лампа, а големият пластмасов капак на джакузито беше махнат и подпрян в ъгъла. Моторът шумно бръмчеше. На повърхността на водата бълбукаха розови балончета.
Когато Емили я докосна, отново изписка. Тя беше леденостудена. Джакузито сигурно не беше използвано от години.
Хана, Спенсър и Ариа се появиха на верандата. Докато чакаха Али да се преоблече, Хана донесе тон колонките от хола и пусна една песен на Бритни Спиърс, на която обожаваха да танцуват в седми клас. Всички започнаха да й припяват, точно както едно време. Емили разгъна кърпата си и я плъзна съблазнително по тялото си. Хана пристъпваше наперено по пода, сякаш се намираше на модно ревю, спирайки се до стената, за да направи манекенска поза. Спенсър играеше канкан, вдигайки високо краката си. Ариа се опита да я имитира и едва не събори една саксия с папрат. Момичетата се запревиваха от смях, прегръщайки се. След това се отпуснаха задъхани край джакузито.