Останалите се събраха в стаята. Али седна в плетения люлеещ се стол, който някога наричаха „Стола на графинята“: онази от тях, която биваше определена за „Графинята“, сядаше в този стол, а те трябваше да изпълняват всичките й желания през целия ден. Хана седна на старата жълта табуретка до телевизора. Емили се настани върху кожения фотьойл до дивана, кръстоса крака и разсеяно започна да човърка една мъничка дупка в тапицерията. Ариа седна на дивана до Спенсър и притисна към гърдите си една сатенена възглавница, обсипана с щампи на черешови цветове.
Али протегна ръце върху извитите плетени облегалки за ръце на „стола на графинята“ и въздъхна шумно.
— И така. След като идеята за горещо джакузи отиде по дяволите, имам друго предложение за вас.
— Какво? — попита Спенсър.
Али се намести и столът изскърца.
— Тъй като последното ни гостуване с преспиване имаше такъв печален край, мисля, че трябва да го изтрием от съзнанията ни. Бих искала да го пресъздам. Без няколко малки подробности, разбира се.
— Като твоето изчезване ли? — попита Емили.
— Естествено. — Али завъртя кичур коса около пръста си. — И за да бъде всичко точно, трябва да ви хипнотизирам отново.
Спенсър усети как кожата й изстива. Емили остави чашата си на масата. Ръката на Хана замръзна във въздуха, докато поднасяше шепа кракери към устата й.
— Ами… — започна Ариа.
Али повдигна едната си вежда.
— Докато бях в клиниката, ме караха да посещавам всякакви терапевти. Една от тях ми каза, че най-добрият начин да се отървеш от някой неприятен спомен, е да го пресъздадеш наново. Мисля, че това наистина много ми помогна… — Тя въздъхна. — Може да помогне на всички нас.
Спенсър потърка краката си един в друг, опитвайки се да ги стопли. Отвън внезапно се изви вятър. Тя отново погледна към общата им снимка до кануто. Пресъздаването на хипнотичния сеанс изобщо не звучеше добре, но Али беше права. След всичко, което бяха преживели, може би наистина трябваше да направят нещо, за да могат веднъж завинаги да го преодолеят.
— Съгласна съм — решително рече тя.
— Да, май й аз съм навита — реши се и Емили.
— Естествено — каза Хана.
Али погледна обнадеждено към Ариа, която неохотно кимна.
— Благодаря ви. — Али се изправи. — Но нека идем в спалнята на горния етаж. Там е по-уютно. Прилича повече на хамбара.
Те я последваха по покритите с розов килим стъпала до втория етаж. Голямата, бледа луна надничаше през кръглия прозорец на площадката между етажите. Дворът беше празен, боровите дървета образуваха плътна бариера между къщата и пътя. Отляво се намираше малкото езерце, което беше източено за през зимата. Сега представляваше просто една дълбока яма.
Али ги поведе към задната спалня. Вратата вече беше широко отворена, сякаш някой беше влизал тук скоро. Спенсър си спомни за гоблена на стената, за дантелените пердета и леглата с месингови рамки. Носът я засърбя. Тя очакваше стаята да ухае на люляков ароматизатор за въздух, или може би на плесен, но всъщност вътре миришеше на гнилоч и съсирена кръв.
— Каква е тази миризма? — извика тя.
Али също сбърчи нос.
— Може нещо да е умряло в стените. Помните ли, когато това се случи през лятото между шести и седми клас? Май беше някакъв енот.
Спенсър се замисли, но не се сети за нищо подобно.
Изведнъж Ариа застина.
— Чухте ли това?
Всички се напрегнаха, ослушвайки се.
— Не… — прошепна Спенсър.
Ариа ги погледна с ококорени очи.
— Стори ми се, че някой кашля. Има ли някой отвън?
Али надникна през една дупка в дървените щори. Алеята беше пуста. Виждаха се само следите от беемвето.
— Няма нищо — прошепна тя.
Всички въздъхнаха дълбоко.
— Всички сме се побъркали — рече Спенсър. — Трябва да се успокоим малко.
Те насядаха по кръглия килим на пода. Али измъкна шест свещи с ванилов аромат от една найлонова торбичка и ги нареди по нощните шкафчета и бюрото. Кибритената клечка изпука, когато я запали. Стаята и без това беше тъмна, но Али затвори щорите и спусна пердетата. Свещите хвърляха зловещи сенки по стените.