— Така — каза Али. — А сега се отпуснете.
Емили се захили неспокойно. Хана тихо въздъхна. Спенсър се опита да се отпусне, но кръвта и продължаваше да бучи в ушите й. Беше превъртала милион пъти в съзнанието си момента, в който Али я беше хипнотизирала. Всеки път, когато се сещаше за него, тялото й се вцепеняваше от паника. Всичко ще бъде наред, каза си тя.
— Ритъмът на сърцето ви ще се забави — започна да припява Али. — Мислете си за спокойни неща. Аз ще започна да броя на обратно от сто, и щом ви докосна, ще попаднете под моя власт.
Никое от момичетата не се обади. Свещите пропукваха и пламъците им танцуваха. Когато Али започна да брои, Спенсър затвори очи.
— Сто… деветдесет и девет… деветдесет и осем…
Левият крак на Спенсър изтръпна, след това и десният. Тя се опита да си мисли за нещо спокойно, по не можеше да не си спомни за предишния път, когато бяха правили това. Тогава седеше на кръглия килим в хамбара, ядосана, че Али отново е успяла да ги накара да правят нещо, което не искаха. Ами ако Али успееше да я накара да изтърси, че е целунала Иън… и Мелиса я чуе? Двамата с Иън си бяха тръгнали преди малко — може би все още бяха наблизо.
И може би, само може би, Мелиса се намираше наблизо. До прозореца, например… с фотоапарат в ръка.
— Осемдесет и пет… осемдесет и четири… — припяваше Али.
Гласът й избледняваше все повече и повече, докато накрая започна да звучи така, сякаш шепне на края на един много дълъг тунел. Пред очите на Спенсър се появи замъглена светлина. Звуците се изкривиха и заглъхнаха. Миризмата на почистен дървен под и пуканки погъделичка носа й. Тя си пое дълбоко дъх няколко пъти, опитвайки се да си представи въздуха, който влиза и излиза от дробовете й.
Изведнъж погледът й се фокусира и тя осъзна, че се намира в стария хамбар на семейството й. Седеше на стария, мек килим, който родителите й бяха купили от Ню Йорк. Миризмата на бор и ранни пролетни цветя нахлуваше от отвън. Тя погледна към приятелките си. Стомахът на Хана беше изпъкнал. Емили беше ужасно кльощава. Ариа имаше розови кичури в косата си. Али обикаляше между тях на пръсти, докосвайки ги по челата с палеца си. Когато стигна до Спенсър, тя скочи. Тук е много тъмно, чу се тя да казва. Устата й сама произнесе думите.
Не, настоя Али. Трябва да е тъмно. Така стават тия неща.
Защо винаги трябва да става така, както искаш ти, попита я Спенсър.
Затвори ги, каза й Али, оголвайки зъби.
Спенсър се опита да освети стаята. Али раздразнено изръмжа. Но когато Спенсър се обърна към нея, тя осъзна, че Али не само е ядосана. Тя беше замръзнала на мястото си, лицето й беше призрачно бледо, а очите — ококорени. Сякаш беше видяла нещо ужасно.
Спенсър се обърна към прозореца, привлечена от някаква сянка. Това беше откъслечен спомен, почти нищо. Сега Спенсър се вкопчи в образа, опитвайки се да си спомни какво точно се беше случило. И тогава… тя видя. Отражението беше на Али… само че тя си беше сложила качулка и носеше голям фотоапарат. Очите й бяха демонични и немигащи, готови за убийство. Това беше някой, когото Спенсър познаваше много добре. Тя се опита да произнесе името й, но устните й не помръднаха. Чувстваше се така, сякаш се задушава.
Споменът продължи да се разгъва и без нейното участие. Върви си, изкрещя тя на Али.
Хубаво, отвърна Али.
— Не! — каза Спенсър на старото си аз. — Извикай я обратно. Задръж я в стаята! Навън е… навън е сестра й! И тя иска да я нарани!
Но споменът продължаваше да тече по стария начин, далеч от възможностите й да го промени. Али беше стигнала до вратата. Тя се обърна и изгледа продължително Спенсър. Спенсър простена дрезгаво. Внезапно Али престана да прилича на момичето, което днес беше с тях.
Тогава погледът на Спенсър попадна върху сребърния пръстен на ръката на момичето. Али беше казала, че не го е носела онази нощ, но той си беше там. Само че вместо А., в центъра му беше гравирано едно К.
Защо Али носеше погрешния пръстен?
Някой почука по прозореца и Спенсър се обърна. Момичето отвън се хилеше зловещо, прокарвайки пръст по съвсем същото сърцевидно лице. Тя изправи безименния пръст на дясната си ръка. На него също имаше пръстен — този път с инициал А. Спенсър имаше чувството, че главата й ще се пръсне. Али ли беше навън… и как Кортни се беше озовала вътре. Какво точно се беше случило?