— Ъ-ъ-ъ, момичета? — рече тя с изтънен глас, посочвайки плика с треперещ пръст.
Всички впериха погледи в него, прекалено ужасени, за да помръднат от местата си. Най-накрая Спенсър го грабна от земята. Ръцете й трепереха. Тя го протегна напред, за да могат всички да го видят добре.
До: Четирите кучки
От: А.
Емили падна на колене.
— О, Господи! Били е тук!
— Не е Били — сопна й се Спенсър.
— Тогава значи е Мелиса — предположи Емили с обезумял поглед.
Спенсър разкъса плика. Вътре имаше лист, покрит с печатен текст. Докато го четеше, устата й се изкриви.
— О, Боже!
Хана присви очи.
— Не може да бъде.
Стомахът на Ариа се сви. Нещо не беше наред. Тя се наведе напред и също започна да чете.
Имало едно време две красиви момичета на име Али и Кортни — но едната от тях била луда. Както всички знаете, по някакъв странен каприз на съдбата за известно време Али станала Кортни. Но онова, което не знаете, е, че Кортни също станала Али.
Правилно сте ме разбрали, малки сладки смотанячки… и вие сте виновни за това. Помните ли, когато нахълтахте в задния ми двор, за да откраднете знаменцето ми за „Капсулата на времето“? Помните ли онова момиче, което изтича на двора и разговаря с вас? Това не бях аз. Както сигурно вече сте се досетили, Кортни се беше прибрала у дома за уикенда, преди да се прехвърли от „Радли“ в „Убежището“. И, о, да, на горката Кортни изобщо не й се ходеше там. Тя живееше своя подреден, ненормален животец в „Радли“… и не искаше да започва отначало в друга клиника.
Ако трябваше да започне нов живот, то той щеше да бъде тук, в Роузууд. И го започна. Тя трябваше да отиде в „Убежището“ същата сутрин, когато ви видя да се промъквате в задния ми двор — и Бога ми, веднага се вкопчи във възможността. В един миг двете с нея се карахме — бях толкова щастлива, че тя ще се махне, — а в следващия вече беше излязла на двора и се преструваше на мен, разговаряйки с вас така, сякаш сте най-добрите й приятелки. Обсъждаше с вас моето знаменце, сякаш не беше тя първата, която го открадна и съсипа един истински шедьовър с онзи глупав кладенец. Откъде да предположа, че всички — мама, татко, дори брат ми — ще решат, че навън съм излязла аз, а вътре е останала Кортни? Как да допусна, че мама ще ме хване за ръката в коридора и ще ми каже: „Време е да тръгваме, Кортни“? Не спирах да повтарям, че аз съм Али, но мама не ми повярва, само защото Кортни беше отмъкнала пръстена с моя монограм, докато не гледах. Майка ми извика на момичето, което не беше Али, че тръгва, а момичето, което не беше Али се обърна, усмихна се мило и каза: „Довиждане“!
И ние потеглихме. Кортни получи моя перфектен живот, а аз заживях нейния разбит живот. Просто ей така.
Тя съсипа всичко. Тя целуваше Иън Томас. Тя едва не беше арестувана за ослепяването на превзетата Джена Кавана. Тя заряза Наоми и Райли, най-готините момичета в училище. Но най-лошото, което направи от мое име беше, че си избра четири нови приятелки. Момичета, които знаеше, че аз не бих погледнала, момичета, които не се отличаваха с нищо. Момичета, за които бе сигурна, че ще се влюбят в нея, отчаяно желаещи да влязат в нейното обкръжение. Момичета, които ще й помогнат да получи каквото пожелае.
Да ви звучи познато, дами?
Но не се тревожете. Тази кратка приказка все пак може да има хепи енд за мен. Погрижих се сестра ми да си получи заслуженото. А сега ще се погрижа и за вас.
Опитах се да ви изгоря. Опитах се да ви подлудя. Опитах се да ви вкарам в ареста. Дори през последната седмица ви въртях на малкия си пръст — изненадка! Метнах се на врата на гаджето на Ариа. Пратих на горката Хана фалшиви билети за онова модно ревю. Накарах Ем да повярва, че двете имаме бъдеще. Мляс! А, Спенсър… Имам една изненада за теб. Огледай се внимателно. Под носа ти е!
Май трябва да благодаря на Кортни за спретнатото й дневниче. То помогна много на мен и на Мона. Благодарение на него стигнахме дотук. Завесата ще се вдигне всеки момент, кучки, и шоуто ще започне. Пригответе се да се изправите пред своя създател. Няма да чакате още дълго.
Целувки!
Известно време никоя от тях не каза нищо. Ариа прочете писмото няколко пъти, преди да осъзнае какво точно пише вътре. Тя залитна назад и се блъсна в бюрото.
— Али ли е написала това? Нашата Али?