Всички се спуснаха да развързват въжетата, които пристягаха ръцете и краката й, и отлепиха тиксото от устата й. Мелиса веднага се претърколи по корем и се разкашля. По бузите й потекоха сълзи. Тя се отпусна в ръцете на Спенсър и се разплака измъчено и отчаяно.
— Добре ли си? — извика Спенсър.
— Тя ме отвлече и ме хвърли в багажника на колата си — каза Мелиса, кашляйки. — Свестявах се няколко пъти, но тя ме упояваше всеки път. Когато отново се свестих, се намирах… — Тя се обърна и погледна полуотворения килер. Лицето й се изкриви от болка.
След това Мелиса подуши въздуха. Пушекът изпълваше стаята много бързо, сивата мъгла започваше да се кълби около тях. Мелиса се разтрепери.
— Ще умрем.
Всички се събраха в средата на стаята и се притиснаха една в друга. Емили трепереше неконтролируемо. Тя усещаше нечие сърце да бие до нейното.
— Всичко ще бъде наред — не спираше да повтаря Спенсър в ухото на Мелиса. — Трябва да намерим изход оттук.
— Няма изход! — Очите на Мелиса бяха пълни със сълзи. — Не виждаш ли?
— Чакайте малко! — Ариа се надигна на пръсти. Тя огледа внимателно стаята и челото й се намръщи. — Мисля, че това е стаята, от която излизаше тайният коридор до кухнята.
— За какво говориш? — попита Хана.
— Не си ли спомняте? — извика Ариа. — Криехме се в него, за да плашим Джейсън.
Ариа отиде до скрина и го отмести от мястото му. За огромна изненада на Емили на стената имаше малка врата, висока приблизително колкото един златист ретрийвър. Ариа дръпна резето и я отвори, разкривайки тъмен тунел. Мелиса ахна изненадано.
— Тръгвайте — извика Спенсър, отпусна се на четири крака и пропълзя през малката врата. Теглеше сестра си след себе си. После мина Ариа, следвана от Хана. Стомахът на Емили се сви. Тунелът миришеше на разложеното тяло на Иън.
— Емили! — Гласът на Спенсър звучеше сякаш много от далеч. — Побързай!
Емили си пое дълбоко дъх, сви рамене и пропълзя в тунела. Той беше дълъг около десет фута и излизаше в малка колкото килер стаичка, в която като че ли не беше влизано от години. Имаше купчини прах и хиляди мъртви буболечки по ъглите, а на тавана се виждаше голямо мокро петно. Ариа се опита да отвори вратата, която водеше към дървената стълба, но тя не помръдна.
— Заяла е — прошепна тя.
— Не може да бъде — настоя Спенсър. Тя отчаяно се хвърли към нея с рамото напред, както беше виждала да го правят по филмите. Емили, Ариа и Хана се присъединиха към нея. Най-накрая дървото изхрущя и поддаде. Емили издаде облекчен звук, който прозвуча като смесица от въздишка и плач.
Те се спуснаха надолу по стълбите и отвориха трета врата. Блъснаха се в стена от топлина, която жилеше очите и кожата им. Стаята беше пълна с още по-гъст пушек. Емили заобиколи кухненския плот, опитвайки се да се ориентира. Запрепъва се към входната врата. От лявата й страна се стрелна някаква сянка. Някой заковаваше прозорците, за да нямат никакъв изход навън.
Емили замръзна на мястото си, когато зърна русата коса, сърцевидното лице и меките устни. Али.
Тя се обърна и се вторачи в Емили така, сякаш виждаше призрак. Чукът падна тежко на земята. Очите й гледаха студено, устата й се изкриви в презрителна усмивка. В гърдите на Емили се насъбра горчилка и тя проплака. Изведнъж осъзна, че това момиче е написало писмото… и че всичко в него е истина. Сърцето й беше разбито на хиляди парчета.
Али се втурна към вратата, но Емили се стрелна напред, хвана я за ръката и я дръпна към себе си. Али зяпна от изненада. Емили я хвана за раменете със силните си ръце.
— Как можа да ни причиниш това? — попита я тя.
Али се опита да се освободи. В очите й проблясваше ненавист.
— Вече ви казах — отвърна рязко тя. — Вие, кучки, съсипахте живота ми. — Гласът й дори не звучеше като нейния.
— Но… аз те обичах — проплака Емили с тънък глас и очите й се напълниха със сълзи.
Али се изсмя подигравателно.
— Колко си смотана, Емили.
Сякаш я прободе право в сърцето. Емили стисна здраво Али за раменете, искаше някогашната й приятелка да разбере колко боли. Как можа да го кажеш, искаше й се да изкрещи. Как може да ни мразиш толкова много?
Изведнъж се разнесе силен взрив, който я заслепи. Появи се ярка бяла светлина и я блъсна топлинна вълна. Емили покри с ръце очите и главата си, а експлозията я вдигна от пода. Тя усети удар, после_ трясък_. Приземи се върху едното си рамо и зъбите й изтракаха от сблъсъка.