За миг светът стана бял. Спокоен. Изпразнен. Когато Емили отново отвори очи, звуците, горещината и болката отново я връхлетяха. Тя лежеше до входната врата, а до устата й се беше образувала локва кръв. Тя отчаяно се протегна към дръжката на вратата. Опари се, когато я хвана, но успя да я отвори. Изпълзя на верандата, след това на поляната, и се просна върху студената, мокра трева.
Когато отново отвори очи, наблизо кашляше някой. Спенсър и сестра й се бяха строполили на тревата до нея. Ариа се беше свлякла до близкото кестеново дърво. Хана лежеше до алеята и бавно се опитваше да се надигне, за да седне.
Емили погледна отново към голямата къща. От всичките й отвори бълваше дим. Над покрива се виеха пламъци. Край един от големите прозорци на всекидневната се мярна сянка. След това се чу гръмотевичен трясък и къщата се взриви.
Емили изпищя, покри очите си с ръце и се сви на топка. Просто брой до сто, каза си тя. Представи си, че правиш обиколки в басейна. Дръж си очите затворени, докато всичко премине. Въздухът беше горещ и мръсен, а бученето — по-силно от хиляда излитащи самолети. Върху раменете й се посипаха огнени искрици и опърлиха кожата й.
Експлозиите продължиха още няколко секунди. Когато утихнаха, Емили разтвори пръстите си и надникна иззад ръцете си. Къщата представляваше огромна огнена планина.
— Али — прошепна тя, но гласът й моментално беше заглушен от срутващия се комин. Али все още беше вътре.
31.
Сглобяване на пъзела
Спенсър лежеше и кашляше на поляната на безопасно разстояние от къщата. Мелиса лежеше до нея на студената трева. Пожарът не утихваше, истински ад от жълто и оранжево. От време на време избухваха миниатюрни експлозии и разпръскваха искри в небето. Горният етаж на къщата, където бяха заключени до скоро, представляваше просто трошливо, тлеещо скеле.
Останалите момичета се събраха около тях.
— Всички ли са добре? — извика Спенсър. Емили кимна. Хана изкашля едно „да“. Ариа беше притиснала длани към лицето си, но с тих глас рече, че е добре. Духаше остър вятър и разнасяше силната миризма на изгоряло дърво и мъртви тела.
— Не мога да си избия това писмо от главата — произнесе Емили с монотонен глас, треперейки от студ. — Али е била толкова ядосана на сестра си за това, че се е сменила е нея и я е пратила в „Убежището“, че я е убила.
— Да — рече Спенсър, намествайки се на неравната земя.
— Иън не е имал нищо общо с това. Нито Били. Али просто е имала нужда от изкупителна жертва. А след това е искала да убие и нас. — Като че ли Емили имаше нуждата да го изрече на глас, за да се убеди, че всичко това наистина се е случило.
— Всъщност Кортни разговаря с нас, когато отидохме да откраднем знаменцето за „Капсулата на времето“. Само така е можела да убеди родителите си, че тя е нормалната близначка… — рече Ариа, докато бършеше саждите от лицето си. — А Кортни избра нас за приятелки, защото е нямала друг изход — вече не е можела да бъде приятелка с Наоми и Райли. Не ги е познавала — познавала е само нас.
— Наоми и Райли ми казаха, че Али ги е зарязала без особена причина — въздъхна Хана.
Спенсър прегърна коленете си. Във въздуха полетяха нови искри. Една ужасена катерица се спусна бързо по близкото дърво и притича през поляната.
— Когато Иън дойде на верандата ми, той каза, че е на път да разкрие някаква ужасна тайна, която ще преобърне Роузууд с краката нагоре. Сигурно е знаел, че Кортни е била вкъщи през онзи уикенд.
— А Али е знаела, че ще решим, че Джейсън и Уайлдън са запалили пожара — проплака Хана. — Само че нещата са се объркали, тя е пострадала. Затова се обадила на Уайлдън и той я измъкнал оттам, мислейки, че тя изпълнява нарежданията на родителите си да се крие. Но всъщност е искала да ни изкара луди.
— Мисля, че Али е прехвърлила онези снимки в лаптопа на Били — продължи Спенсър и присви очи, когато нещо във вътрешността на къщата изпука и се строши. Тя се обърна към Мелиса, която беше скрила лице в шепите си и плачеше. — Тя се е обадила на ченгетата и им е казала, че Били е убил Джена.
— А всъщност тя я е убила — довърши Ариа.
Всички се умълчаха. Спенсър затвори очи, опитвайки се да си представи как Али хваща красивата, срамежлива, сляпа Джена Кавана и я хвърля в ямата. Беше твърде ужасно, за да го приеме.