— Помните ли онази снимка, която А. изпрати на Емили — с Али, Кортни и Джена заедно? — рече Спенсър след минута. — Джена е била единствената, освен семейството на Али и Уайлдън, която е знаела за близначките. Може би тя се е усетила за първата размяна. Срещнала е Кортни през уикенда, когато това се е случило. — Тя вдигна глава. — Но защо Али ни изпрати тази снимка, щом не е искала да знаем онова, което знае Джена?
— Защото е можела да го направи — отвърна Хана. — Сигурно е разчитала, че Джена няма да каже нищо. Но когато се оказало, че Джена може да проговори, тя… — Хана млъкна и зарови лице в шепите си. — Знаете.
Мелиса вдигна глава и проплака. Лицето й беше покрито с пепел и кал. На рамото й имаше дълбока рана, а на ръцете и краката й се забелязваха изгаряния. Тя миришеше на разложената плът на Иън. Спенсър усети, че й се повдига.
Тя протегна ръка, за да почисти пепелта от косата на сестра си. Очите й бяха пълни със сълзи. Не можеше да повярва колко е грешала за Мелиса. Колко са бъркали те всички.
— А защо Али е искала да нарани теб?
Мелиса вдигна глава и закри очите си от ярките пламъци. Разкашля се, след което прочисти гърлото си.
— Когато преди години Джейсън ми разказа за близначките, той каза, че Али и Кортни изобщо не са се виждали, че са се мразели. — Тя предпазливо разкърши врата си и размърда рамене. — Затова когато ти сподели, че Кортни ти била казала как Али й разказвала много неща за вас, това ми се стори подозрително.
От вътрешността на къщата се чу трясък и момичетата инстинктивно се обърнаха натам. Част от втория етаж се срути на земята.
— Говорих с Уайлдън — продължи Мелиса. — Той ми каза, че известно време след като Кортни се прибрала от болницата, те се притеснявали за нея, особено след като сте казали за трупа на Иън в гората. Джейсън се чудеше дали е възможно Кортни да е убила Иън като отмъщение за това, че той е убил Али.
— Наистина го е убила. — Ариа мушна с едно клонче във влажната пръст. — Макар и не за отмъщение.
Големите стъклени стени на верандата се напукаха и се сринаха с трясък. Върху поляната заваляха стъклени парчета и момичетата покриха главите си с ръце.
— Но Кортни е имала алиби за онази нощ — продължи Мелиса и отметна един пропит с кръв кичур от лицето си. — Тогава се появи Били и внезапно всичко като че ли дойде на мястото си.
Ариа се премести по-близо до Хана.
— Но когато се появи Кортни — каза Мелиса, придърпвайки надолу ръкавите на кашмирения си пуловер, — не можех да спра да мисля за несъответствията в случая на Били.
Дървените стени на къщата продължаваха да пропукват. Нещо зад къщата се сгромоляса. Емили потръпна и Спенсър я хвана за ръката.
— Непрекъснато преследвах Кортни… Али — призна си Мелиса. — Едва когато отидох в „Убежището“ разбрах със сигурност какво се е случило.
Спенсър зяпна изненадано. Брошурата на „Убежището“, която беше видяла в стаята на Мелиса. Срещата с психиатъра.
— Значи затова си ходила там?
От покрива на къщата пръснаха искри.
— Разговарях с някогашната съквартирантка на Али, Айрис — каза Мелиса. — Тя е знаела всичко — дори че ти ще бъдеш нейна съквартирантка, Хана.
— О, Боже — проплака Хана и отпусна рамене.
Спенсър се хвана за главата. Толкова неща бяха пропуснали. Али беше подготвила перфектен капан… и те бяха влезли право в него. Тя погледна сестра си.
— Защо не ми разказа по-рано за тая работа с „Убежището“?
— Отидох там тази сутрин. — От устата на Мелиса излизаше бяла пара. С всяка минута ставаше все по-студено. — След това тръгнах към полицията, но някой ме нападна на паркинга. Когато се свестих, бях в някакъв багажник. Разпознах гласа на Али.
Спенсър наблюдаваше с безизразен поглед как дървената люлка в задния двор на къщата пламва. Али сигурно беше отвлякла Мелиса, след като беше отишла у Спенсър, за да се подготвят за бала. Изобщо не трябваше да й споменава за предупреждението на Мелиса да стои по-далеч от нея…
Изведнъж се сети нещо.
— Казваш, че Али те е затворила в багажника на нейната кола?
Мелиса кимна и махна едно сухо, овъглено листо от мръсната си руса коса.
— Значи си била там, докато сме пътували дотук? — ахна Спенсър и притисна гърба си към дървото. — Била си с нас през цялото време.