— Знаех си, че чух нещо — прошепна Ариа.
Няколко минути останаха смълчани, загледани безизразно в горящата къща. Огънят пукаше и съскаше. В далечината се разнесе друг звук. Приличаше на сирена.
Мелиса се опита да стане, подпирайки се на дървото.
— Може ли да видя писмото, което ви е написала?
Спенсър бръкна в джоба на суичъра си, но писмото го нямаше никъде. Тя погледна към Емили.
— Да не би да е у теб?
Емили поклати глава. Ариа и Хана също нямаха представа къде е.
Всички обърнаха глави към съсипаната къща. Ако писмото се беше изплъзнало от ръцете на Спенсър, със сигурност вече е станало на пепел.
В този момент по алеята се устреми една пожарна кола. Трима пожарникари скочиха от нея и започнаха да развиват маркуча към езерото. Четвъртият изтича към момичетата.
— Добре ли сте? — Веднага се обади по радиостанцията си да изпратят линейка и полиция. — Какво се случи тук?
Спенсър погледна останалите момичета.
— Някой се опита да ни убие — каза тя. И избухна в сълзи.
— Спенс — рече Емили и сложи ръка на рамото й.
— Всичко е наред — обади се Ариа. Хана също я прегърна, както и Мелиса.
Но Спенсър не можеше да спре да плаче. Как така никой не заподозря, че Али стои зад всичко това? Как може да са били толкова заслепени? Вярно, че тя беше казала много неща, които те искаха да чуят: липсвахте ми, мацки. Толкова съжалявам. Искам нещата да се променят. Беше казала на Спенсър, че тя е сестрата, която винаги е искала. Спенсър и останалите бяха като глина в ръцете й… и едва не загинаха заради това.
Пожарникарят пъхна уоки-токито в джоба си и момичетата се разделиха.
— Линейката пътува насам — каза той и им махна с ръка да го последват.
Докато се изкачваха по хълма, отдалечавайки се от къщата, Спенсър докосна ръката на сестра си.
— Искаше да разгадаеш всичко преди мен, нали? — подразни я тя, бършейки сълзите си. Дори в този случай сестра й гледаше да я изпревари.
Мелиса се изчерви.
— Просто се радвам, че си добре.
— И аз се радвам, че си добре — отвърна й Спенсър.
Тлеещата къща грееше в далечината. Легла и столове, гардероби и шкафчета пропадаха през прогорения под и вдигаха облаци от искри. Емили се загледа в пламъците, сякаш търсеше нещо. Спенсър я хвана за ръката.
— Добре ли си?
Емили прехапа долната си устна. Тя погледна пожарникаря.
— Когато къщата избухна, вътре имаше още някой. Има ли някакъв шанс тя да е…
Пожарникарят погледна към останките на къщата и потърка брадичката си. След това тъжно поклати глава.
— Никой не би оцелял в този пожар. Съжалявам, момичета, но нея я няма.
32.
Хана Мерин, наистина великолепна
— Ха така. — Хана остави на масата подноса с четирите димящи кафета. — Едно капучино с обезмаслено мляко, две обикновени лате и едно кафе със соево мляко.
— Супер — рече Ариа и грабна пакетчето кафява захар. Разкъса го с лакираните си в неоново жълто нокти. Тя непрекъснато повтаряше на Хана и останалите, че неоново жълтото е най-модерният цвят в Европа, но никоя от тях не беше проявила все още смелостта да го пробва.
— Тъкмо навреме — изръмжа Спенсър и отпи голяма глътка от капучиното си. Цяла седмица беше зубрила за класното по икономика и като за последно не беше спала цяла нощ.
— Благодаря, Хана. — Емили изпъна плетената си блузка. Хана най-накрая беше успяла да я откаже да носи тениски под униформеното сако.
Хана седна на масата и погледна към учебника и записките по икономика на Спенсър, айпода на Ариа, който най-вероятно беше пълен с парчета на разни странни скандинавски групи и книгата на Емили по хиромантия, която обещаваше да научи всеки как да предсказва съдбата по линиите на ръката. Беше същото като едно време… само че още по-хубаво.
Плоският телевизор на стената в бар „Стийм“ започна да предава новините. Познатата репортерка стоеше пред още по-познатата купчина отломки. Позицията продължава да претърсва останките от къщата на семейство Дилорентис, пишеше отдолу. Хана докосна ръката на Ариа.
— Работниците по почистването продължават да претърсват руините на къщата, която принадлежеше на семейството на Алисън Дилорентис, в търсене на останките на истинската Алисън — опитваше се репортерката да надвика звука на багера. — Но според тях ще минат седмици, преди да се уверят, че Алисън е загинала в пожара.