На екрана се появи пожарникарят, който ги беше спасил в нощта на пожара.
— Дойдох на мястото няколко минути, след като къщата се взриви — каза той. — Напълно е възможно тялото на Алисън да се е изпарило за миг.
— Както обикновено, семейство Дилорентис не можа да бъде открито за коментар — добави репортерката.
Емисията беше прекъсната за реклама на „Ах, този джаз“, новият ресторант е бродуейска тематика в мола „Кинг Джеймс“. Хана и приятелките й потънаха в мълчание, загледани навън към поляната. Снегът най-после се беше стопил и няколко нетърпеливи нарциса бяха надигнали главички край пилона със знамето.
Бяха минали пет седмици, откакто Али едва не ги уби. Щом се прибраха от Поконос, Уайлдън и останалите полицаи започнаха официално разследване на Али. Нейната къщичка от карти се срути поразяващо бързо: полицията намери копия от съобщенията на А. в един мобилен телефон, скрит под задната веранда в новата къща на семейство Дилорентис. Разбраха също така, че в лаптопа, който беше намерен в пикапа на Били, е било бърникано. Анализираха снимките, които Ариа беше намерила в гората и определиха, че отражението в прозореца е на някоя от сестрите Дилорентис. Не беше много ясно защо Али беше направила снимките — освен това, че е била обсебена от живота, който сестра й беше откраднала, — но сигурно ги е била заровила малко, след като е блъснала сестра си в ямата, като така се е отървала от уличаващите я доказателства.
Говореше се, че останалите от семейство Дилорентис трябва да бъдат арестувани като съучастници в престъпленията на Али, но господин и госпожа Дилорентис, и дори Джейсън, напуснаха района, без да оставят и следа. Хана отпи от кафето си, задържайки топлата течност в устата си, преди да я глътне. Дали бяха предполагали, че едната сестра е убила другата? Затова ли я бяха изпратили толкова бързо в психиатричната клиника, след като момичето, което всички смятаха за Али, изчезна? Или господин и госпожа Дилорентис бяха избягали просто от срам и ужас, че красивата им, идеална дъщеря беше извършила такива ужасни неща?
Колкото до Хана и останалите, животът след Али беше безумен. Репортери чукаха по вратите им посред нощ. Момичетата отидоха до Ню Йорк, за да дадат интервю за „Тудей шоу“ и да направят фото сесия за „Пийпъл“. Участваха в благотворителния галаконцерт, спонсориран от Филаделфийската филхармония, за събирането на средства за фонда на Джена и новата стипендия на името на Иън Томас. Но нещата постепенно започнаха да се успокояват и животът почти се беше върнал в старото си русло.
Хана се опитваше да не мисли за случилото се с Али, но резултатът беше същият, както когато се опитваше да изкара цял ден, без да брои калориите — безуспешен. През цялото време Хана си беше мислила, че Али я е избрала, защото е забелязала нещо специално в нея, което просто е имало нужда от стимул. А се оказа, че е точно обратното. Хана е била съвсем обикновена. Шега. Начин за отмъщение. Единственото смекчаващо обстоятелство беше, че Али беше постъпила по същия начин с всички, не само с нея. Сега, когато Хана знаеше, че и двете сестри са били луди, наистина ли би поискала някоя от тях да й бъде приятелка?
Ариа надигна чашата си до дъно, така че Хана видя щампата отдолу.
— Кога идва камионът за преместването?
Хана се стегна.
— Утре.
— Сигурно си умираш от кеф. — Спенсър върза косата си отзад.
— Представа си нямаш.
Това беше другата голяма новина: няколко дни, след като Али едва не ги уби, телефонът на Хана иззвъня, докато тя лежеше в леглото си и гледаше Опра.
— Аз съм на летището във Филаделфия — излая майка й от другата страна. — Ще се видим след около час.
— Какво? — изкряка Хана и стресна Дот, който лежеше в малкото си кучешко легло. — Защо?
Госпожа Мерин беше помолила да я върнат отново във филаделфийския клон на агенцията.
— Безпокоя се за теб от онзи път, когато ми се обади за билетите — обясни тя. — Говорих с баща ти. Хана, защо не ми каза, че той те е пратил в психиатрична клиника?
Хана не знаеше какво да отговори — това не беше нещо, за което се пише в имейл или на гърба на пощенска картичка с надпис „Поздрави от Роузууд!“. А и освен това си мислеше, че майка й знае. В Сингапур не получават ли списание „Пийпъл“?
— Това е абсолютно недопустимо! — произнесе високопарно госпожа Мерин. — Какво си е мислил той? Или може би въобще не е мислил! Интересувал се е само от онази жена и нейната дъщеря.