И става точно така.
Благодарности
С тъга в сърцето започвам да изказвам благодарностите си за последната книга от поредицата „Малки сладки лъжкини“. Писането на книгите беше истинско приключение от началото до края и все още не мога да си представя, че съм живяла с тях през последните четири години.
Много от вас ми помогнаха да направя книгите такива, каквито са, и аз никога няма да успея да изразя цялата си благодарност. Първо, Лейни Дейвис, моят редактор, която винаги е пълна с интелигентни, проницателни идеи. Лейни подобрява всяка книга — всяка глава и понякога дори всяко изречение! — докато не придобие идеалния вид. Сара Шандлър, Лес Моргенщайн и Джош Банк допринесоха много за изграждането на образите, техните истории и поредицата като цяло. Кристин Маранг раздвижи по превъзходен начин нещата в интернет — което винаги е трудна работа! Фарин Джейкъбс и Кари Съдърланд ме подкрепяха през цялото време и предложиха някои фантастични редакции. А Анди Макникъл и Ане Боржа от „Уилям Морис“ се възторгваха от всяка една книга… и винаги ми изпращаха резервен брой, ако случайно забравех моя в книжарницата или го давах на някой фанатичен читател.
Много любов на моите родители, Шеп и Минди, които и досега са обсебени от видео тренажора „Wii Fit“. Напред, стрелци! Прегръщам сестра си Алисън, която съвсем не е като Алисън (или Кортни) от книгите. Радвам се, че онзи път не загинахме в океана! Много целувки на съпруга ми Джоъл, с когото разговарях преди четири години в деня, когато разбрах, че „Малки сладки лъжкини“ ще бъде поредица. Привети на Джоузефин, която има опашка като борова шишарка и сбогом на Зелда, която пръхтеше като кон, докато плуваше из залива. Толкова много ще ни липсваш.
Освен това искам да благодаря на всеки фен на поредицата. На онези от вас, които давате книгите на приятелките си в училище, на онези от вас, които сте напълнили Ю Тюб с клипове на идеалния състав на „Малки сладки лъжкини“, на онези от вас, които създавате групи във Фейсбук и Туитър или споделяте мислите си в Гудрийдс, където и да сте, които и да сте, всички вие имате специално място в сърцето ми. И накрая, тост за моите учителки по литература в гимназията в Даунингтаун: покойната Мери Френч, Алис Кембъл и Карън Болд Мейпс. Вие ме научихте да избягвам изреченията с много запетайки, отворихте ми очите за абсурдистката драма, романите на възпитанието и лошите пародии на Хемингуей, и накрая, но не на последно място, ме окуражавахте — понякога много енергично — да започна да пиша. Оказахте ми огромно влияние, за което ужасно много ви благодаря.