Истината беше, че по случая оставаха някои незначителни несъответствия и въпроси без отговори, неща, за които Ариа не можеше да спре да мисли. Като например откъде Били знаеше толкова много подробности за нея и за приятелките й — като се стигне чак до тъмните семейни тайни на Спенсър. Или пък онова, което Джейсън Дилорентис й беше казал на гробището: Не си разбрала правилно. Само че какво не беше разбрала правилно? Джейсън несъмнено е бил пациент в „Радли“, някогашната психиатрична клиника, сега превърната в луксозен хотел. Емили беше видяла името му написано по страниците на регистрационната книга.
Ариа затръшна вратичката на шкафчето си. Когато тръгна по коридора, тя чу далечно кискане — същото като онова, което чуваше, откакто А. беше започнал да им изпраща съобщения. Тя се огледа, сърцето й биеше лудо в гърдите й. Коридорът беше започнал да опустява, учениците се прибираха по стаите. Никой не й обръщаше внимание.
С треперещи ръце Ариа бръкна в чантата си от кожа на як и извади мобилния си телефон. Кликна върху иконката-плик, но не откри никакви нови съобщения. Никакви нови следи от А.
Въздъхна. Разбира се, че нямаше да има ново съобщение от А. — нали Били беше арестуван. Освен това всичките улики, които А. им беше изпращал, се оказаха подвеждащи. Случаят беше разрешен. Вече нямаше смисъл да мисли за всички несъответствия в него. Ариа пусна телефона в чантата си и избърса запотените си длани в сакото. А. вече го няма, каза си тя. Може би ако си го повтаряше достатъчно дълго, накрая наистина щеше да повярва.
3.
Хана и Майк, яката двойка
Хана Мерин седеше на масата в ъгъла в „Стийм“, шикозното кафене на „Роузууд дей“, и чакаше да се появи гаджето й Майк Монтгомъри. В момента течеше последният час, който и за двамата беше свободен. За да се подготви за тази минисреща, Хана беше прегледала последния каталог на „Виктория сикрет“ и беше подгънала няколко страници. Двамата с Майк обичаха да обсъждат коя от манекенките има най-фалшивите гърди. На времето Хана правеше нещо подобно и с някогашната си най-добра, а сега мъртва, приятелка Мона Вандерваал, но с Майк нещата бяха далеч по-забавни. Всъщност, повечето неща бяха по-забавни с Майк. Момчетата, с които Хана беше излизала преди, бяха или твърде срамежливи, за да гледат полуголите мацки, или смятаха, че е гадно да се присмиват на хората. На всичкото отгоре, благодарение на това, че играеше в отбора по лакрос на „Роузууд дей“, Майк беше по-популярен от всички тях — дори от Шон Ейкърд, който откакто скъса с Ариа и се върна в Клуба на девствениците, беше склонен непрекъснато да поучава.
Телефонът на Хана звънна. Тя го измъкна от розовата му кожена калъфка. На екрана беше изписано съобщение за нов имейл от Джесика Барнс, местна репортерка. Тя душеше наоколо в търсене на поредната история с Били Форд.
„Какво мислиш за думите на адвоката на Били Форд, че клиентът му е невинен? А за полароидните снимки, на които си с твоите приятелки в нощта, когато Али изчезна? Намери ме в Туитър!
Хана изтри съобщението, без да отговори. Самата мисъл, че Били е невинен, беше пълна глупост. Адвокатите казваха така за всичките си клиенти, дори да бяха най-големите боклуци. Хана не искаше въобще да коментира тайнствените, неясни полароидни фотографии от нощта, когато Али изчезна. Не искаше никога повече да се сеща за това гостуване — докато е жива. Всеки път, когато се осмеляваше да размишлява върху убийството на Али, Иън или Джена — или върху факта, че Били е следил Хана и старите й приятелки — сърцето й започваше да бие ускорено като в техно ритъм. Какво ли щеше да стане, ако ченгетата не бяха хванали Били? Хана ли щеше да е следващата? Тя погледна надолу по коридора с надеждата Майк да се появи колкото се може по-скоро. Няколко хлапета се бяха облегнали на шкафчетата и се занимаваха със своите блекбърита. Един второкурсник с катерича физиономия пишеше пищови върху ръката си, най-вероятно за контролното през следващия час. Наоми Циглър, Райли Улфи и бъдещата доведена сестра на Хана, Кейт Рандъл, стояха край големия маслен портрет на Маркъс Уелингтън, един от основателите на училището. Те се смееха на нещо, което Хана не можеше да види, косите им лъщяха, полите им бяха подкъсени с три пръста над коленете, и трите носеха еднакви мокасини „Тодс“ и фигурални чорапогащи „Джей Крю“.
Хана приглади новата си копринена туника в сапфирен цвят „Нанет Лепор“, която беше купила предишната вечер в „Отър“, любимия й магазин в мола „Кинг Джеймс“. След това прокара пръсти по дългата си, права кестенява коса — тази сутрин беше минала през спа-салона „Фермата“ за един сешоар. Изглеждаше перфектно и великолепно, със сигурност не като момиче, което е посещавало психиатрична клиника. Не като момиче, тормозено от психично болната си съквартирантка Айрис, или две седмици по-рано е прекарало няколко часа в затвора. Със сигурност не и като момиче, което някой би пренебрегнал или отлъчил от обществото.