— Руджак ми се обади — каза Касълтън. — Иска да се споразумеете.
Лоугън стисна телефона.
— Разговаря ли с Басет?
— Още не. Твърди, че само трябва да дадеш петдесет хиляди долара и ще ти позволи да разговаряш с него. Аз трябва да оставя парите на едно място близо до изследователския център.
— А колко иска, за да го пусне?
— По този въпрос настоява да преговаря лично с теб.
Лоугън бе очаквал това.
— Научи ли нещо повече за местонахождението на Руджак?
— Нали ти казах, че за това трябва да се погрижиш ти. Дадох ти насока. Твоят човек не е ли намерил Санчес вече?
— Работи по задачата, но не е лошо да му се помогне.
— По дяволите, върша всичко по силите си тук. Кога пристигаш?
— Тръгвам тази вечер.
— А какво да правя с парите?
— Дай му ги. Наредил съм на Маргарет да ти осигури всичко необходимо.
— Може да блъфира. Басет може и да е мъртъв.
— Дай му ги.
— Ами ако не ти позволи да говориш със заложника?
— Ще се тревожим за това, когато се случи.
Касълтън направи пауза.
— Дадох му номера ти, когато ми го поиска. Надявам се да не възразяваш.
— Не, правилно си постъпил. Ако държи да разговаряме, трябва да го улесним. Искам да поддържам диалога. Колкото повече сме във връзка, толкова по-големи са шансовете да научим нещо.
— Мисля, че го е убил, Лоугън. Ами ако е мъртъв?
— Тогава и Руджак ще умре.
Затвори и пъхна телефона в джоба си. Трябваше да стигне в Санто Камаро. Отдавна бе научил, че е задължително да се нагажда към правилата на играта в движение, а тази се очертаваше много неприятна.
Погледът му се върна върху Сара и Монти, чакащи на верандата. Жалко. Нямаше повече време. Извади телефона си и бързо набра някакъв номер.
— Грижи се за себе си! — Лоугън целуна леко Ийв по челото, преди да се отправи към колата. — Ако ти дотрябвам за нещо, звънни ми.
— Нищо ми няма. — Погледна Сара, вече седнала отпред. — Ще ти се обадя за Джейн.
— Оттук трябва да отлетя направо за Вашингтон, но ще се забавя само няколко дни. След това ще съм в ранчото.
Ийв помаха и отстъпи назад, когато Лоугън запали колата.
Сара се извърна и видя приятелката си да стои все още там и да ги наблюдава как потеглят по пътя. За миг изглеждаше много самотна, но после от къщата излязоха Джо, майка й и Джейн. Вече никога нямаше да е сама; освен ако не пожелаеше. Но не се ли отнасяше това за всички? Човек имаше много възможности за избор и самотата бе една от тях.
Какви си ги мислеше? Не беше сама. Както бе заявила на Ийв, имаше си Монти и работата, която я удовлетворяваше. Не искаше нищо или никого повече.
— Какво имаше предвид с това, че ще ти се обади за Джейн?
— Може да ми дойде на гости за няколко седмици.
— Кога?
— Колкото се може по-скоро.
— Не.
Тя се извърна и се взря в него.
— Какво?
— Не сега.
— Какво говориш, по дяволите? Ийв се нуждае от помощта ми именно сега. Колкото по-скоро… Защо ли го обсъждам с теб? Изобщо не е твоя работа.
— Моя е. Нуждая се от помощта ти. И то веднага.
Какво арогантно копеле!
— Я върви да се хвърлиш в езерото, Лоугън!
— Ще ти платя колкото поискаш. Само си кажи цената.
— Нямаш достатъчно пари.
Устните му се свиха.
— Боях се, че ще кажеш това. Съжалявам. Не мога да позволя да се откажеш от тази работа, Сара. Твърде важна е.
— За теб — да. Но аз не давам пукната пара за нуждите ти, Лоугън.
— Зная. Затова се обадих на Тод Мадън и го помолих да уреди да те заема от ATF.
Тя се взираше в него поразена.
— Какво?!
— Чу ме.
— Господи, пак постъпваш по същия начин!
— Опитах се да го избегна. — Лоугън сви рамене. — Но не можах да се разбера с теб. Все още ме мразиш.
— А ти на мое място? Не мога да си представя да те премажат и после да простиш и забравиш.
— Не твърдя, че не те разбирам, просто ти обясних защо трябваше да се обадя на Мадън. Каза ми да ти предам да забравиш за онази пресконференция за момента. Двамата с Монти ми принадлежите дотогава, докато сте ми нужни.
Изненадата й прерастваше в ярост.
— Как ли пък не!
— Мадън ме увери, че ще сториш всичко, което поискам.
— А ти какво му обеща?
— Благодарността си. И цялото влияние, което произтича от нея. Твоят сенатор Мадън е много амбициозен, нали? Да не би да се стреми към пост в кабинета?
— Не мога да повярвам, че е отменил пресконференцията. Твърде много обича да вижда образа си във вестниците.
— О, наложи се да бъда много убедителен.
— Кучи син такъв!
— Тревожех се, че ще отхвърлиш предложението ми въпреки нареждането му, но той ме увери, че няма начин да откажеш на него. — Погледът му се съсредоточи върху лицето й. — Той има някаква власт над теб, нали? Някакъв коз?