Вълкът нададе вой.
Монти вдигна глава и заскимтя гърлено.
Не можеше да го вини. Вълчият вой бе ужасно меланхоличен и сърцераздирателно тъжен.
И по-близък.
„Стой си в планините! — молеше се тя. — Тези фермери ще те застрелят. Тук те дебне опасност. Смятат те за заплаха и не ги е грижа дали си див, или си свободен и красив“.
Монти отпусна глава на лапите си. Красиво…
Осма глава
— Ставай, Сара!
Отвори очи и видя Лоугън надвесен над нея. Спеше дълбоко и за момент си помисли, че още е в Тайван.
— Хайде! Той излезе. Не мога да го последвам сам. — Полувървеше, полуподскачаше към вратата. — Господи, и костенурка не бих настигнал!
Тя седна и разтърка очи.
— Какво има?
— Монти. Излетя през онази кучешка врата като прилеп от ада. Чу нещо.
Сара пусна крака на земята.
— Какво?
— Не зная. Нищо не чух. Тъкмо бях отворил очи и го видях да става. Около минута се ослушва и после излетя. — Отвори вратата. — Често ли излиза през нощта?
— Не, но не е съвсем необичайно.
— Казвам ти, че чу нещо. Най-добре да го последваме.
Лоугън бе явно разтревожен и загрижеността му бе заразителна. Монти вероятно току-що бе отишъл да облекчи естествените си нужди, но трябваше да провери. Грабна фенерчето и последва мъжа.
— Монти!
Изчака.
— Монти!
За пръв път страхът я вцепени. Кучето винаги й отговаряше.
Освен когато не можеше.
Дочу нещо в далечината. Не лаене. Стенание?
— Чувам нещо. — Затича се. — Върни се в къщата.
— Няма. Къде са ключовете за джипа ти?
— Винаги ги оставям в ключалката на стартера.
— Това се казва предпазливост.
Не обърна внимание и се затича на запад, откъдето бе дошъл звукът.
Тъмнина.
Тишина.
— Монти!
Никакъв звук.
— Отговори ми!
Тихо стенание в далечината.
Монти. Сигурна бе, че е Монти. Прелетя над спечената песъчлива почва, а лъчът на фенерчето й озаряваше широк кръг ту в едната, ту в другата страна пред нея.
Тогава го видя.
Кръв.
Монти лежеше в локва кръв.
— О, господи! — Хвърли се към него с обляно в сълзи лице. — Монти!
Той вдигна поглед към нея, а очите му бяха изпълнени с болка.
Почти бе стигнала до него, когато видя какво бе скрило от погледа й едрото му тяло.
Сива козина, зелени очи, взиращи се свирепо в светлината, оголени, святкащи бели зъби.
И предна лапа, хваната в железните челюсти на капан. Кръвта течеше от вълка, а не от кучето.
Монти се намести по-близо до вълка. Болка.
— Махни се от него, Монти. Ще те нарани.
Той не помръдна.
Коленичи до него.
— Ще освободя капана. Просто се махни от него.
Не помръдна.
— Добре, прави се на глупак. — Не беше единственият. Като се опита да освободи вълка от капана, без да го приспива, си просеше белята. Свали ризата си и я уви около ръката си откъм страната на животното. — Ще те измъкна оттук — успокои го меко. — Ще ме послушаш ли, ако обичаш?
Вълкът се опита да я захапе. Сара дръпна ръката си на безопасно разстояние тъкмо навреме.
— Добре, не ме слушай. — Посегна към железните челюсти на капана. Бързо. Трябваше да действа бързо.
Вълкът отново щракна със зъби. Този път тя прокърви.
Отпусна се назад на петите си.
— Виж, искаш ли да умреш от кръвозагуба? Нека ти помогна.
Вълкът се хвърли към нея и после се срина с болезнен вой.
Монти припълзя до него.
— Не!
Кучето не й обърна внимание и положи глава до шията на дивото животно.
Сара затаи дъх.
— Какво правиш, момче? — Очакваше всеки момент вълкът да скочи и да убие Монти.
Но остана неподвижен.
В безсъзнание ли беше?
Не, виждаше блясъка на присвитите му очи. Какво правеше тя, седейки тук? Нямаше значение какви странни неща стават между Монти и вълка. „Грабни мига“! Започна да действа по капана, като всеки момент очакваше вълкът да скочи.
Изведнъж районът бе облян от светлини.
Джипът.
— Спри, Лоугън. — Тя замръзна, приковала поглед във вълка.
Никакво движение. Като че ли докосването на Монти върху врата му го парализираше.
— Мога ли да помогна? — извика Лоугън от джипа.
— Извади аптечката изпод предната седалка и после ела да ми помогнеш с този капан. Не съм достатъчно силна да се справя сама.
Миг по-късно той бе коленичил до нея и се вглеждаше в кучето и вълка.
— Какво става тук?
— Нямам представа. Мисля, че Монти го хипнотизира или нещо такова. — Отвори аптечката и извади спринцовка и упойка. — Приготви се да отвориш капана, след като му бия инжекцията.
— Защо не след това?
— Ще избяга. Трябва да се погрижа за лапата му, преди да духне.