Погледът му пробяга към облегнатия на възглавничка крак. По вътрешната страна на бедрото му се разпространяваше голямо тъмно петно.
— По дяволите, разкъсал си шевовете! — Сара грабна чантата от плота и отиде до стола. — Защо не ми каза?
— Беше заета. И двамата бяхме заети. Изглежда, живееш в постоянно напрежение. Почти се боя да затворя очи… Какво правиш?
— Свалям ти дънките.
— Май нямаш предразсъдъци към голотата както по отношение на себе си, така и на другите.
— В нея няма нищо срамно. — Смъкна панталоните му до глезените. — Мога да те зашия отново… освен ако не искаш да повикам линейка.
— Не, направи го ти. — Затвори очи и се усмихна едва. — Само не се наслаждавай твърде много на забиването на иглата в мен, моля те.
— Никога не ми доставя удоволствие да причинявам болка. — Наведе се над бедрото му. — Не си ги скъсал всичките. Не би трябвало да трае дълго.
— Хубаво. Никога не ме е бивало в… — Пое си рязко въздух, докато иглата се забиваше в плътта му. — Трябваше да поискам инжекция, като нашата приятелка вълчицата.
— Щях да ти сложа, но имам само морфин, а ти си алергичен към него.
— О, мамка му! Знаех си, че ще ми се върне.
— Само още два.
Всъщност бяха три, преди да може да бинтова раната отново.
— Не беше толкова лошо, нали? — попита Сара, като вдигна дънките му и ги закопча.
— Но не беше и приятно. — Лоугън отвори очи. — Но тъй като по-голямата част бе по моя вина, не мога да се оплаквам. Може ли малко кафе? Нужно ми е.
— Разбира се. — Тя отиде до плота. — И на мен ще ми дойде добре една чаша.
— Личи ти. Нощта беше тежка за теб.
Сара наля кафето, подаде му чашата и после седна на възглавничката със своята.
— И за теб. И не бе твоя вината, че отвори шевовете. Опитваше се да помогнеш на Монти и на вълчицата. Ако някой е виновен, това съм аз.
Той поклати глава.
— Не, аз съм отговорен.
— И преди си го казвал. Много си падаш по отговорността.
— Тя е един от малкото закони, които никога не нарушавам. Каквото и да правя, поемем отговорността за действията си.
Сара отпи от кафето си и замълча за момент.
— Защо дойде, Лоугън?
— А ти защо мислиш, че дойдох?
— Не зная. Смятах, че може лекарствата да са те накарали да се довлечеш до тук. Но не ми се видя толкова замаян дори и под упойка. Значи е било нещо друго.
— Продължавай.
— Кажи ми.
— Харесва ми да те гледам как се досещаш. Казвал ли съм ти колко се възхищавам на твоя остър ум?
— Не ме ласкай, Лоугън.
— Не бих си и помислил. Може и да сме имали различия, но никога не съм те подценявал.
— Само ме използва.
Усмивката му се стопи.
— Приключено е с това. Никога вече няма да те използвам, Сара.
Тя изучаваше изражението му.
— Повярвай ми.
Наистина му вярваше.
— Ако е така, това стеснява кръга на причините за появяването ти. Обеща ми нещо за Мадън, но не би сметнал за необходимо да се довлечеш до тук, за да го спазиш.
— Щях, ако ми бе казала, че искаш да бъде изпълнено веднага.
— Но не съм. — Наклони глава в размисъл. — А ти бе по-изплашен от мен, когато тази нощ Монти избяга. Страхуваше се, че нещо ще му се случи.
Той мълчеше и чакаше.
— Отговорност. — Срещна погледа му. — Боял си се, че някой ще нарани Монти.
— Или теб. Замалко да ми докараш инфаркт, като хукна да бягаш. Знаех, че никога няма да те настигна с този куц крак.
Очите й се ококориха.
— Руджак? Защо?
— Трябва да те е видял, когато скочи от хеликоптера след Монти.
— И това е достатъчно, за да ме набележи?
— Повече от достатъчно. Ти ми помогна, а никой не вярва в отмъщението по-силно от Руджак. Ще сметне поражението си за унижение, а вие и двамата присъствахте и участвахте в това да бъде унизен.
Ръцете й се свиха в юмруци.
— Мислех, че не съм замесена.
— Ще се върнеш ли с мен във Финикс?
— Не, мисля, че преувеличаваш заплахата към мен, но ако тя съществува, ще се погрижа за себе си.
— Точно такъв отговор очаквах от теб. Казах на Гейлън да осигури охрана за къщата ти, но би било много по-лесно, ако се върнеш във Финикс.
— Искам си живота обратно. Не желая да те улеснявам.
— Тогава, ако ще оставаш, позволи и на мен да остана. Ще бъда главен готвач и мияч на бутилки. А ти се занимавай само с Монти и вълчицата.
— Казах ти, че не те искам тук.
— Само си ме представи смирен, изцяло на твоите услуги. Не ти ли харесва картинката?
— Като сбъдната мечта. Но вероятно пак ще си отвориш шевовете и аз също ще ти прислужвам.
— Имам доверие на твоите шевове. — Той направи гримаса. — Болят ме прекалено много, за да не са здрави като корабни въжета.