— О, мамка му! — Сърцето й се сви, докато ги гледаше заедно. — Не, момче. Тя определено не е от твоята черга. Изобщо не принадлежи на твоя свят. Повярвай ми, нямате нищо общо.
Красива.
— Ако възникне домашна крамола, направо ще те разкъса на парчета.
Красива.
— А и какви деца ще имате?
Красиви.
Като нищо. Златен ритрийвър и тази прекрасна вълчица…
— Със сигурност би било нетрайна връзка. Федерацията за опазване на дивите животни има други планове за Маги.
Монти нежно близна козината между очите на вълчицата.
Маги оголи зъби и изръмжа.
Сара се напрегна, готова да скочи и да го защити.
— Спри!
Но той не спря и ръмженето на Маги бавно утихна. Затвори очи примирително.
— Проклета да съм. — Сара поклати глава. — Може би е взаимно, в края на краищата. — Приближи се и клекна до вълчицата. — Трябва да й направя нова инжекция, момче. Опитай се да я разсееш.
Тя отвори очи и изръмжа към Сара, когато иглата я прободе, но не атакува. След малко отново заспа.
Монти отново се просна до нея.
— Не ме слушаш — заяви Сара. — Това си е направо Монтеки и Капулети. Нейните роднини никога не биха те приели.
Кучето въздъхна, без да изпуска от поглед вълчицата. Красива.
Когато тя се върна от верандата, Лоугън бе заспал на стола.
Прекоси стаята и го разтърси.
— Можеш да останеш. Но гледай да оздравееш бързо. Смятам да те използвам и да се насладя на всяка минута.
Той се прозя.
— Радвам се, че ме уведоми по такъв деликатен начин.
— Не ми е до деликатности. Имам проблем. — Отправи се към спалнята си. — Трябва да изправя Маги на крака и да я махна оттук бързо и може да ми е нужна помощта ти за някои последствия.
— Какви последствия?
— Монти е откачил по нея.
— Е, и? — изкиска се Лоугън.
— Не е смешно. Трябва да ги разделя, преди да решат да се чифтосат. Вълците го правят до живот, а Монти… Не искам да бъде наранен.
— Може би за него ще е само авантюра.
— Това е лудост. Монти е най-любвеобилното куче, което познавам.
— Схващам проблема.
Взря се в изражението му. Вече не се шегуваше или присмиваше. Разбираше.
— Повечето хора биха сметнали, че се държа странно, но за мен е… важно.
— Тогава е важно и за мен. И разбирам защо не би искала най-добрият, ти приятел да се обвърже неподходящо. — Притвори очи. — Но може ли да заспивам отново вече? Ако ще ме изтощаваш, ще ми е нужна цялата почивка, която мога да откопча.
Изчака, докато вратата на спалнята се затвори зад нея, преди да бръкне в джоба си за телефона и да се обади на Гейлън.
— В ранчото на Сара съм и ще поостана. Научи ли нещо?
— Не. Все още издирвам Санчес. Как минаха последните дни в Кай Чи?
— Същински ад.
— Сара добре ли е?
— Колкото може да се очаква. Има някои битови проблеми. Монти е влюбен във вълчица.
Гейлън избухна в смях.
— Онази космата топка?
— Повярвай ми, на Сара не й е смешно. Обади се на Маргарет и я накарай да научи всичко възможно за мексиканските сиви вълци, пуснати в този район.
— Защо не й се обадиш сам?
— Беше ми ядосана, задето дойдох тук, а Тайван не би смекчил гнева й. Имах тежка нощ и не искам да се разправям с нея точно сега.
— Не казвай повече. И аз не бих искал да се свързвам с асистентката ти.
— Подсигури ли охрана на ранчото?
— Шестима от най-добрите ми хора.
— Не видях никого.
— Разположени са в планината и могат да видят неприятностите да се задават от мили разстояние. Ще ти дам номера на Франклин.
— Утре. Нямам писалка, а не искам да мърдам. Боли ме адски. Чао.
Трябваше да поспи няколко часа. Вече почти се зазоряваше и не се съмняваше ни най-малко, че Сара скоро щеше да стане, за да се погрижи за вълчицата. Както обикновено, щеше да се съпротивлява на евентуално омекване спрямо него и без угризения би осъществила заплахата си да го „изтощи“.
Девета глава
— Какво си мислиш, че правиш? — Сара седеше на прага на спалнята със скръстени пред гърдите ръце.
— Храня Монти. — Лоугън потупа кучето по главата. — Беше гладен, а не исках да те събуждам.
— Никой освен мен не го храни. Научила съм го да не приема храна от друг. — Но със смесица от почуда и раздразнение забеляза, че кучето ядеше. — По дяволите!
— Беше гладен — повтори Лоугън, докато отново пълнеше купичката му. — Реших да опитам.
— Не мога да позволя да се месиш в дресировката на Монти.
— Разбирам защо не искаш непознати да го хранят, но аз не представлявам заплаха.
— За него практически никой не е непознат. Обича всички. Затова не мога да позволя друг освен мен да го храни.