— Пали двигателя. Вече можем да си вървим. — Облегна се на седалката си, докато Дугън направляваше моторницата през езерото.
Проучването на Лоугън го бе осведомило, че връзката му с Ийв е приключила, но искаше да се увери лично. Би било чудесно да убие жената, която врагът му обича. И все пак, можеше да се върне отново на Ийв Дънкън, ако на хоризонта не се появеше нещо по-интересно.
Пръстите му докоснаха гребена от слонова кост и нефрит, който бе пуснал в джоба си, когато напускаше хотела същата сутрин. Мислеше си, че може би…
„Не още, Чен Ли“.
Щеше да се радва да се отърве от гребена. Той бе един от последните му подаръци за нея, навяващ горчиви спомени.
— Не бива да ми подаряваш тази прекрасна вещ. — Докато Чен Ли говореше, пръстът й нежно се плъзгаше по зъбите на гребена от пожълтяла слонова кост. — Прекалено скъпа е. Джон никога не се противи, но мисля, че се чувства зле, задето не може да ми прави такива подаръци.
— Лоугън не е такъв егоист. Харесва ти, нали?
— Прекрасен е. — Върна му го с нежелание. — Но чувствата на Джон са по-важни. Нали разбираш, Мартин?
Раздираше се от ярост. Извърна се, за да не го забележи тя.
— Естествено, че разбирам. — Приближи се до сандъчето, където Чен Ли държеше скъпоценностите си. — Но гребенът е твой. Да го сложим на дъното на ковчежето и да не го споменаваме пред Лоугън, а? Вероятно дори няма да забележи.
— П-предполагам, че може.
— Сигурен съм. — Затвори сандъчето и й се усмихна. — В края на краищата, той би желал да получиш онова, което те прави щастлива.
— Не вещите ме правят щастлива, Мартин, а Джон.
— Добре. И аз това искам.
А също и да види съперника си мъртъв.
Следващата седмица тя бе отишла на лекар, който й бе поставил диагнозата — левкемия. Чувстваше се измамен след всичките тези години.
Измамен от Лоугън.
— Ще се връщаме ли? — попита Дугън.
— Може би. Но не веднага.
— Накъде отиваме? — поиска да знае отново той. — Сакраменто ли? Додсуърт?
— Търпение — отвърна Руджак.
Но Дугън не притежаваше подобно качество, в много отношения приличаше на дете.
— Додсуърт? — настоя той.
— После. Първо имаме други задачи. Дълго чаках Лоугън. Винаги съм смятал, че очакването може да е по-приятно от самото действие.
— Но само за теб — отвърна кисело подчиненият му. — На мен ми се струва, че всичките неприятности, през които минахме във Финикс, бяха загуба на време.
Наистина бе невероятно тъп, помисли си удивено Руджак. А глупостта бе опасна. Вече бе решил, че Дугън няма да надживее взрива, който така нетърпеливо искаше да подготви.
Но това тепърва предстоеше, а не бе извлякъл цялата възможна полза от него. Затова трябваше да го успокоява, да не му разкрива презрението си. Да свири на подходящите струни. А при Дугън това бяха самолюбието и самонадеяността.
— Зная, че за деен човек като теб е трудно да се сдържа — започна меко той. — Това е едно от качествата, на които се възхищавам у теб. Но нека опитаме по моя начин. Мисля, че ще бъдеш изненадан.
Наблюдаваше как думите му въздействат на Дугън.
Накрая мъжът сви рамене.
— Щом така искаш. Смятам, че ще те последвам.
— Благодаря ти. — Руджак се усмихна ослепително. — Обещавам ти, че тази работа ще бъде лебедовата песен на живота ти.
Ийв се обади на Сара в девет и половина същата вечер.
— Всичко наред ли е? — попита Сара. — Как е Джейн?
— Не много по-добре. Макар че никога не би разбрала, ако не я познаваш. Мълчалива е.
— Ами ти?
— Добре съм. Знаех си, че ще се тревожиш, затова си помислих да ти звънна.
— Предложението все още важи. В момента имам някои проблеми, но трябва скоро да се разрешат и с удоволствие бих взела Джейн за известно време.
— Нали сме семейство. Ще се справим.
Сара поклати глава.
— Толкова си упорита. Не е престъпление да поискаш помощ от приятел.
— Ще се справим. Как е Монти?
— Влюбен е във вълчица.
— Какво?
— Не питай. — Но й хрумна идея. — Маги, вълчицата, си счупи крака и имам нужда от помощ в грижите за нея. Джейн е много добра с животните.
Ийв се засмя.
— И затова трябва да я изпратя на помощ? Само ти би сметнала едно ранено животно за основателна причина да изпратиш едно дете в бърлогата на вълка.
— Хей, това си е моята бърлога. Вълчицата е само на гости.
— Не става.
— На Джейн би й харесало страшно много. Маги не е лесна, но си има характер. Като се замисля, малко ми напомня на Джейн.
— Нима?