Маги нададе вой.
А му бе писала да се грижи за нея. Не можеше да остави вълчицата сама или на грижите на някого, комуто Сара нямаше доверие. Всяко друго действие би сринало всичко постигнато през изминалата нощ.
Маги отново нададе вой.
И на него му се искаше да вие от безсилие, яд и паника. Гладката повърхност можеше да крие страшни дълбини. Не познаваше Смит. Беше ли достатъчно умен? А и в работата на Сара имаше твърде много неизвестни за Лоугън.
Какво точно бе издирване по вода?
Следяха я.
Сара отново погледна в огледалото за обратно виждане. Черен джип „Тойота“. Същата кола, която забеляза зад своята няколко мили след като напусна дома си. А сега бе по-близо. Ръцете й се стегнаха около волана.
Преминаваше през последното градче, преди да хване криволичещия път надолу към езерото. Време бе да провери джипа, преди да стигне до по-изолиран район. Спря на оживена бензиностанция и слезе от колата.
— Стой тук, Монти.
Измина шест крачки назад по пътя, право срещу движението. Джипът спря само на няколко стъпки от нея.
— Господи! — Русоляв мъж подаде глава от прозореца. — Замалко да ви ударя, госпожо!
Сара хвърли поглед през рамо към бензиностанцията. Привличаха достатъчно внимание. Няколко водачи бяха спрели да зареждат бензин, за да ги наблюдават.
— И кой не ме удари замалко? — Застана отстрани на колата. — Кой сте вие? И защо ме следите?
— Не ви следях. Бях… — Той млъкна и се ухили. — Добре, разкрит съм. Казвам се Хенри Смит. Франклин ме изпрати след вас, когато напуснахте къщата.
— А кой е наел Франклин?
— Гейлън, кой друг? — Хвърли поглед през рамо. — Мога ли да отбия встрани?
— Другите коли могат да ви заобиколят. Ще отнеме само минута. Обадете се на Гейлън. Искам да разговарям с него.
Мъжът набра номера и й подаде телефона, когато Гейлън вдигна.
— Гейлън, познаваш ли някой си Хенри Смит?
— Сара?
— Хенри Смит… познаваш ли го и как изглежда?
— Да — отвърна рязко той. — Тридесет и няколко годишен, светлокестенява коса, кафяви очи, малък белег под адамовата ябълка. Ако се съмняваш, питай го къде го е получил. Беше в Сан Салвадор.
Човекът наистина имаше малък белег.
— Къде получихте този белег?
— В Сан Салвадор през 1994 г.
— Той е. Благодаря, Гейлън.
— Сара, какви ги вършиш? Лоугън ми се обади и…
— Върша си работата. — Затвори и подаде телефона на Смит. — Съжалявам. Всъщност очаквах някой от вас да ме последва. Не вярвам много в тази заплаха, в която Лоугън изглежда така сигурен, но би било тъпо от моя страна да не проявя предпазливост.
— Няма проблем. Радвам се, че сте нащрек. Но можехте да ни уведомите, че отивате към езерото Апачи.
— Откъде знаете?
— От Лоугън. Обадил се е на Франклин и му е казал накъде сте се запътили.
Почувства облекчение, че Лоугън не бе дошъл лично. Изглежда, бе приел думите й насериозно.
— Трябва да се срещна със сержант Чейвз на отбивката край езерото. Ако ще ме пазите, не ми се пречкайте и ме оставете да си върша работата.
Мъжът докосна челото си в непринуден поздрав.
— Дори няма да усетите, че съм наблизо.
— Не е нужно да се криете толкова. — Обърна се и тръгна обратно към колата си. — Само не ми се пречкайте.
— Госпожа Патрик? Аз съм Ричард Чейвз. — Мъжът в кафявата униформа на полицейското управление в Марикопа излезе от патрулния джип „Тахоу“, докато тя вървеше към него. — Много мило от ваша страна, че дойдохте. — Подаде й значката си със снимка, докато гледаше към Монти. — Здравей, момче, много съм слушал за теб. Хелън казва, че си куче чудо. Мога ли да го погаля?
— Разбира се. — Провери самоличността му, хвърли око на съответния номер на превозното средство, после му върна значката. — Но нека първо се разтъпче. Пътуването беше дълго. Върви, Монти.
Той изскочи от джипа и се втурна по паркинга.
— Красавец е. — Възхитеният поглед на Чейвз следваше кучето. — Моето е от кучкарник. Има характер, но не може да се каже, че е красавица. И все пак не бих желал друго.
— Е, всички твърдят, че помиярите са най-умни. И ми се иска повече хора да вземат кучета от кучкарниците. — Погледна към гората зад отбивката. — Кога са били забелязани децата за последен път?
— Преди три дни. Дошли тук на пикник. Джош Нолдън се обадил на баща си по мобилния си телефон и казал, че ще се върнат до полунощ. Но така и не се появили. Открихме мястото, на което са лагерували, на около десет мили от тук, но няма и следа от тях. — Потри се по врата. — Късно вчера се натъкнахме на следи от гуми точно зад онези борове, в близост до езерото.