— Телата на удавниците отделят невидими частици от кожата. Те имат уникални изпарения, мастни секреции и газове, които са по-леки от водата и се изкачват до повърхността от всякаква дълбочина. В мига, в който влязат в досег с въздуха, частиците образуват тесния край на разширяващ се конус от миризма. Монти ще разпознае конуса и ще го последва до областта с най-висока концентрация.
— Невероятно.
— Тренировка. С него сме прекарали цяло лято в обучение как да открива жертви под водата. Докато го овладеем, и двамата бяхме доста подгизнали. — Потупа Монти по главата. — Направо е невероятен. Способността му да улавя миризмата е четиридесет и пет пъти по-силна от човешката, а чувствителността му към определени молекули може да е хиляди пъти по-голяма.
— Впечатляващо. Тогава, ако не долови миризмата, можем да допуснем, че не са тук?
Сара поклати глава.
— Ако има много водорасли, миризмата може да се задържи долу. Студени водни слоеве биха довели до същото. Има и други фактори, които могат да попречат, но Монти е успявал да намери…
Кучето излая.
— По дяволите! — Край на надеждите децата да са живи.
Монти започна да тича напред-назад в лодката, навел глава, сочейки към водата.
— Открил е нещо. — Ръката й се вкопчи в каишката. — Спрете мотора и оставете лодката да се носи по повърхността. — Когато Чейвз се подчини, Сара седна неподвижно и започна да наблюдава. Монти бе възбуден, но още не бе открил източника. — Запалете мотора, но карайте много бавно. Първо вдясно и после вляво. — Когато завиха наляво и изминаха няколко метра, кучето полудя. Започна да се дърпа, опитвайки се да драска и хапе водата. — Тук. — Тя преглътна, за да облекчи стягането в гърлото си. — Хвърлете шамандура, за да маркирате мястото.
Да маркира мястото. Да го обозначи, за да могат онези родители да намерят децата си. Напоследък й се струваше, че все й се налага да маркира мястото и да отмине нататък.
— Добре ли сте?
Погледът й се отклони от жълтата шамандура, плаваща по повърхността, и видя Чейвз да се взира съчувствено в нея.
— Добре съм. — Усмихна се криво. — Не, излъгах. Надявах се да не намерим нищо. Да се махаме оттук. Трудно ми е да удържам Монти.
— Предупредихте ме, че би се опитал да скочи във водата. — Запали мотора. — Нуждаете ли се от помощта ми?
— Не. След като мине вълнението, ще разбере, че са мъртви и че не може да ги спаси.
Тя също не можеше.
— Не е задължително да са децата — предположи Чейвз. — Не може ли да е животно или…
— Не, Монти прави разлика. Най-малкото е едно човешко същество.
Кучето бе спряло да се дърпа и гледаше назад към отбелязаното с шамандура място.
Спаси.
— Не можеш да ги спасиш, момчето ми.
Вече бе разбрал, че не може, и Сара усещаше тъгата му.
Помощ.
— Ти наистина помогна.
Монти вдигна глава и нададе скръбен вой.
Тя се взря в него изненадано. Бе свикнала да го чува да лае, дори да скимти, но никога не бе издавал този зловещ звук преди.
Влиянието на Маги?
Отново нададе вой.
— Господи — промърмори Чейвз. — Тръпки ме побиват.
— Разстроен е. — Посегна и го погали по главата. — Скоро ще се оправи.
— Съжалявам. — Полицаят се намръщи. — Оставете го да си вие. Мисля, че сме му много задължени.
— Ще разберем, когато изпратите екипа водолази.
— Веднага ще се обадя. — Чейвз спря мотора, тъй като наближаваха сушата. Скочи от лодката и я насочи към брега. — Макар че най-добре да им кажа да започнат утре сутринта. Вече се стъмни, а опитите да открият катастрофирала кола под водата са опасни дори и през деня.
— Тази вечер ли ще съобщите на родителите?
Той поклати глава, докато й помагаше да слезе от лодката.
— Няма да навреди да им дадем още една нощ надежда. По дяволите, може би Монти греши. Може би този нос за милиони е хванал хрема или нещо такова.
— Надявам се да сте прав. — Сара прехапа долната си устна и побутна Монти да слезе от моторницата. Опашката му бе свита между краката, той легна на брега и впи очи във водата. Лоша работа. Непрекъснато трябваше да се бори да го предпазва от депресия. Понякога отнемаше седмици, за да го извади от нея. Обърна се към Чейвз. — Ще ми направите ли една услуга?
Погледна я изненадано.
— Идете да се скриете в гората.
— Какво?
— Идете да се скриете и оставете Монти да ви намери.
— Нямам време за игрички. Трябва да отида да съставя доклада си.
— Десет минути. Само толкова искам. Ще му помогне. Нещо като терапия. Едно куче спасител се депресира ужасно, когато открива само мъртви. Монти се нуждае да открие някого жив.
— Не мога да си губя… — Той сведе очи към кучето. — Горкият.