— Само десет минути.
— Добре. — Извади телефона си. — Предполагам, че мога да предам предварителния доклад по телефона, докато се крия. — Намръщи се. — Но да знаете, че на никого няма да кажа, че си играя на криеница със златен ритрийвър. Необходимо ли е да подуши някоя моя вещ?
— Шапката ви ще свърши работа. Ще ви дам пет минути преднина. Просто се скрийте някъде в гората. Но нека не е прекалено лесно.
Той свали черната си шапка и й я подаде.
— Десет минути.
— Добре. Благодаря ви, сержант.
— Няма проблем — усмихна се той. — Нали не искаме да си има психологически проблеми. — Заизкачва се по стръмнината. — Господи, какви ги говоря?
Сара наблюдаваше как силуетът му се изгуби в мрака. Приятен човек. Беше улеснил издирването максимално. А и малко полицаи биха се съгласили да си оставят работата, за да утешат някое куче.
Монти заскимтя, все още впил очи във водата.
Тя коленичи до него и обви врата му с ръце.
— Няма нищо. Днес свърши страхотна работа. След няколко минути ще намериш някой друг и после ще си идем у дома. Ще видиш Маги. Няма ли да е прекрасно?
Кучето притисна глава към рамото й. Поне вече не се взираше във водата. Поднесе шапката на Чейвз под носа му.
— Подуши я. Той се е загубил. Скоро ще идем да го намерим.
Мъртъв?
— Не, жив е. Само се е загубил.
В този момент и самата тя се чувстваше донякъде загубена. Загубена, паднала духом и самотна. Искаше да се върне в къщата и да види Маги, а после да се сгуши до Лоугън и да се откъсне от света.
Лоугън. Цял следобед се опитваше да отбягва мисълта за него. Само от време на време споменът за предишната нощ се бе прокрадвал. Но сега нямаше да й навреди да мисли за него и се нуждаеше от топлота и страст, за да се отърси от съзнанието, че горките деца са…
„Престани да мислиш за тях. Погрижи се за Монти и после си върви вкъщи при Лоугън“. Изправи се и извади фенерчето си от борсетата на колана.
— Подуши още веднъж! — Откопча каишката и поднесе шапката под носа му. — Намери!
Той тръгна по склона към пътя.
Настигна го навътре в гората няколко минути по-късно, когато спря да подуши въздуха. Трепереше възбудено, концентриран с цялото си същество в настоящата задача.
Добре. Точно от това се нуждаеше. Да забрави смъртта. Да намери живите. Сара му подаде шапката, но той не й обърна внимание, а се обърна и хукна на юг. Бе уловил конуса.
Тя се затича след него, осветявайки с фенерчето си мрака пред себе си.
Храсти.
Извиваше се, за да ги избегне, но един клон се закачи за ръката й, докато го подминаваше.
Чепат стар пън.
Прескочи го.
От другата му страна земята бе кална и Сара се подхлъзна. Върна си равновесието и продължи за тича.
Виждаше Монти напред да се носи с бясна скорост нагоре по хълма, с опънато в бяг тяло. Стигна билото и спря, вдигна глава, а силуетът му се очерта на фона на нощното небе. Погледна назад към нея и излая.
„Намерихме те, Чейвз“.
Миг по-късно кучето изчезна, спускайки се от другата страна на хълма.
Сара спря за момент, за да си поеме дъх. Можеше да си позволи минутка, преди да настигне Монти и да го похвали. Щеше да е толкова горд и доволен, че може би ще забрави…
Зад нея имаше някого.
Извърна се.
Никой.
Нищо.
Но там имаше някого.
Чейвз бе казал, че някой ги наблюдава.
Тогава се бе изсмяла и се бе пошегувала за мечката. Сега не й бе до смях. Фините косъмчета по врата й настръхнаха.
— Смит? — Трябваше да е Хенри Смит. Бе обещал да я наглежда.
Никакъв отговор.
Ръката й се стегна около фенерчето и тя се насили да насочи лъча бавно по терена. Дървета, храсти, едри камъни. Толкова много места за криене. Всеки би могъл…
Монти нададе вой.
Бе открил Чейвз. Обзе я облекчение. Не беше сама. Имаше Монти и Чейвз. Хукна нагоре по хълма и после заслиза по другата му страна. Вече виждаше кучето. Седеше близо до купчина камъни, вдигнал глава. Полицаят трябва да беше зад…
Монти отново нададе вой.
Тя спря рязко. Нещо не беше в ред. Той винаги сигнализираше за находката си, като лаеше и се връщаше при нея. Не трябваше да седи там и да вие.
Тръгна бавно напред, без да отмества фенерчето от камъните.
— Монти?
Не помръдна. Погледът му бе вторачен в нещо, скрито зад камъните.
— Сержант? Кучето ви намери. Можете да излезете…
Тогава го видя.
Униформената му фигура лежеше по корем на земята.
А от гърба му се подаваше дръжката на нож.
Монти се приближи. Помощ.
Сара не можеше да помогне на Чейвз и й призля. Ножът бе забит в тялото, приковавайки го към земята. Кой би могъл…