— Млъкни — прекъсна я рязко той. — Нямаше начин да не те последвам и знаех, че Гейлън ще може да се грижи за нея.
Да, Гейлън би бил способен на всичко, което пожелае.
— Предполагам, че тя ще е добре.
— По-добре от теб. Има изострено чувство за самосъхранение.
— Но и тя налетя на капан като мен с Руджак. Знаел е, че не мога да не опитам да открия онези деца.
— И ако Хелън Пийбоди ти се обади отново, пак ще се повлечеш.
— Да.
Лоугън процеди проклятие през зъби.
— Глупаво!
— Не бях глупава — отвърна обидено тя. — Обадиха ми се по работа и издирването ми се стори действително. Откъде можех да зная, че Руджак ще се възползва от изчезването на онези деца и ще ми заложи капан? Трябва да е планирал предварително всичко с Чейвз, обаждането от Хел… О, боже! — Затвори очи.
Децата! Може би не просто се е възползвал от обстоятелствата. Възможно ли е да ги е убил, Лоугън?
— Да.
Сара отвори очи и се извърна да го погледне.
— Би убил три невинни хлапета просто за да ме подмами?
— Смятам, че е вероятно. Много е прецизен в плановете си. Не би искал децата да се появят и да развалят всичко, след като е създал толкова много неприятности.
— Гади ми се! — Припомни си жълтата шамандура, плаваща по водата. — Езерото…
— Лейтенант Кармайкъл ми каза, че ще изпрати екип водолази при шамандурата. Помолих го да ми се обади, ако открият нещо.
— Деца… А твърдиш, че не е луд.
— Не убива за удоволствие, прави го просто когато има полза от това. — Усмихна се мрачно. — Но може аз да представлявам изключение от правилото, определено ще му е приятно да ме убие.
— Надявам се да не намерят онези деца — прошепна тя. — Мили боже, надявам се да не ги е убил само за да ме привлече на мястото.
Лоугън покри ръката й в скута.
— И аз също, Сара.
Телефонът му звънна, когато бяха само на няколко мили от ранчото.
— Да, лейтенант.
Тя се напрегна, наблюдавайки изражението му, но не можеше да отгатне какво говори полицаят.
Той затвори.
— Няма и следа от Руджак. Мислят, че се е измъкнал.
— Ами децата?
— Открили са ги под шамандурата. — Гледаше право напред. — Още не са извадили колата, но водолазите казват, че и тримата са вързани с въже.
Сара имаше чувството, че са я намушкали.
— Кажи нещо.
Тя поклати глава. Какво можеше да каже? Искаше й се просто да се сгуши и да накара света да изчезне.
— Не си виновна за нищо, по дяволите!
— Зная.
— Тогава престани да гледаш като…
— Не мога да направя нищо по въпроса. — Ръцете й се свиха в юмруци. — Живи ли са били, когато са попаднали във водата? Не, не може да определят още, нали?
— Не.
— Никой не може да е толкова ужасен. Да ги върже и после…
— Не отпускай въображението си. Може и да не е било така.
— Но може и да е било. — Облегна глава на прозореца. — Не искам да говоря повече, Лоугън.
— Тогава недей, но и не мисли, по дяволите.
— Ще се опитам — прошепна тя.
Той промърмори някаква ругатня и натисна газта. Няколко минути по-късно спря пред къщата. Тя скочи от джипа и тръгна към входната врата.
— Чакай малко. — Лоугън заобиколи колата. — Изпусна нещо.
Сара поклати глава.
— Видях те да изритваш нещо от колата. Трябва да е било на пода. — Коленичи в прахта.
— Какво е?
— Нищо. Влизай вътре.
В ръката му имаше нещо.
— Какво е това, дявол да го вземе?
— Гребен. — Протегна ръка и показа деликатния гребен от нефрит и слонова кост. — Подарък от Руджак.
Тя потръпна.
— Мислиш ли, че е принадлежал на някое от децата?
— Не, беше на Чен Ли.
— Защо би… — Взря се в него. — Ти си го очаквал?
— Не го очаквах, но не съм изненадан. Върви да си лягаш, ще го обсъдим по-късно.
— Непременно.
Но в момента не можеше да понесе нищо повече. Нервите й бяха съсипани. Обърна се и влезе в къщата.
— Здравей. — Гейлън се появи от задната веранда. — Крайно време беше да се приберете. Започвах да се чувствам като… Изглеждаш ужасно!
— Уморена съм. Отивам да си легна. — Монти. Трябваше да се погрижи за кучето. Но той вече бе тръгнал към верандата при Маги. — Лека нощ, Гейлън. — Затвори вратата на спалнята след себе си.
Хвърли дрехите си, довлече се до леглото и дръпна завивките. Смътно осъзна, че чаршафите миришат на Лоугън и интимността им. Сексът и животът, и радостта, която онези деца никога няма да изпитат.
— Ела насам… — Лоугън се плъзна гол в леглото до нея и я привлече в прегръдката си.
— Не те искам тук.