— Жалко, но ме имаш. — Докосна с устни слепоочието й. — Господи, наистина ме имаш. Сега се отпусни. Не желая друго, освен да те успокоя.
— Искам просто да заспя.
— И да сънуваш кошмари? — побутна главата й в ямката на рамото си. — Изплюй камъчето.
— Какво искаш да кажа? Че три деца умряха, защото някакъв си маниак е решил да ме привлече в проклетата си паяжина ли?
— Не си виновна ти. Смятах, че сме постигнали единодушие, че за всичко съм виновен аз.
— Направих каквото той искаше. Анализирал ме е като някакъв макиавелиевски психиатър и после е решил да убие невинните деца, защото така би ме накарал да правя каквото пожелае. И е бил прав. Повика ме и аз отидох.
— Как иначе би могла да постъпиш? Отишла си, за да… Престани да плачеш. Не, недей да спираш. Сигурно ще ти се отрази добре. Просто за мен е ужасно.
— И на мен не ми е приятно. Боли ме.
— Защото нямаш достатъчно практика. Отвикнала си. Кога за последен път си плакала? Когато е починал дядо ти ли?
— Не, обещах му, че ще бъда силна. Когато открих Монти в онзи приют в Италия.
— Трябваше да се досетя.
— Той добре ли е?
— С Маги е.
— Вярно, забравих. Но обикновено усеща кога съм тъжна и идва да спи в леглото ми.
— Горкото куче го е ударил хормонът. Ще трябва да се задоволиш с мен.
— Радвам се, че има Маги. Може би това ще отвлече вниманието му от случилото се тази вечер.
— А аз се опитвам да отвлека твоето внимание.
— Не трябваше да се случва. Толкова се мъча да откривам живите и да донеса покой на мъртвите. Това ми е работата, това съм аз. А Руджак ме използва и е убил онези деца. — Трепереше. — Той изкриви всичко, което съм, и го опорочи и…
— Шшшт.
— Нали ми каза да говоря.
— Отнасяше се за одеве, когато говореше разбираемо. Няма нищо грозно и порочно у теб. Ти си чиста и красива. Питай мен, аз съм експерт по изкривеното и порочното. Познавам го.
Сара поклати глава.
— Не ми ли вярваш? Истина е. Вършил съм неща, които… — Погали я по косата. — Не би желала да слушаш за мен.
Искаше да слуша за него. Осъзна, че е важно. Когато го бе видяла на отбивката, бе разбрала, че всичко, свързано с него, е жизненоважно за нея. Ако умреше… Не искаше да мисли за това в момента. Бе твърде объркана и уморена. Искаше просто Лоугън да я прегръща и да си представи, че кошмарът при езерото Апачи никога не се е случвал.
— А сега заспивай — каза той. — Ще остана буден и ще съм до теб, ако сънуваш кошмар.
Да не би да бе прочел мислите й? Знаеше ли какъв рядък дар й предлага? Никога през живота си не бе имала някого, който да я пази от кошмарите…
— Заспа ли? — попита Гейлън, когато Лоугън излезе от спалнята.
— Току-що. Трябва да се връщам. Обещах й, че ще остана при нея.
— Изглеждаше ужасно.
— Защото преживя нещо ужасно. — Отиде до мивката и наля чаша вода. — Хенри Смит е мъртъв. Руджак го е убил.
Гейлън се вцепени.
— Защо не ми каза веднага? Франклин се опитва да се свърже с него, откакто се върнахте със Сара.
— Съобщавам ти го сега. Не можеше да направиш нищо по въпроса, а тя се нуждаеше от мен. — Изпи водата. — Или от някого.
— Било е капан?
— Да, и Руджак е причинил смъртта на трима тийнейджъри, за да го задейства. Знаеш ли как я кара да се чувства това?
Устните на Гейлън се свиха.
— Съдя по себе си.
— Тогава се погрижи Додсуърт да бъде готов. Или намери Руджак. Можеше да я убие тази нощ.
— Но ти се появи точно навреме?
— Не, щеше да е твърде късно, ако бе пожелал да я убие. Но не е искал… все още.
— Тогава за какво е бил този капан?
— За да ми покаже, че може да го направи, и да разбере колко ценна е Сара за мен.
— И разбрал ли е?
— Вероятно. Ако ни е наблюдавал. Винаги е можел да ме разгадава.
Гейлън повдигна вежда.
— И достатъчно ценна ли е тя, за да си струва вниманието?
— Удари право в десетката. — Лоугън остави чашата и се обърна. — Затова трябва да намерим кучия син, преди да я убие. Защото следващия път ще го направи.
Сара спеше дълбоко, като дете след тежък ден.
Лоугън стоеше и я гледаше.
Нежност. Закрила. Любов. Страст. Страх.
Не беше първата жена в живота му. Бе изпитвал всички тези чувства и преди. Но не по този начин. Не и с всеотдайната сила и отчаяние. Кога възхищението и приятелството се бяха превърнали в идея фикс?
Нямаше значение. Беше се случило.
И Руджак го знаеше.
Сара се размърда и простена нещо в съня си.
Кошмари? Бе обещал да ги прогони.
Плъзна се в леглото до нея и я придърпа в прегръдката си. Бе мека и женствена, но знаеше колко е силна. Силна и упорита и в същото време ужасно уязвима и предпазлива. Бе истинско чудо, че изобщо успя да се вмъкне в леглото й. Би било свръхчовешка задача да я накара да приеме връзката им. Трябваше да внимава да не я насилва.