— Ще се опитам. Не виждам друго разрешение. — Кръстоса ръце пред гърдите си. — Ще поизчакам, преди да уведомя ATF за „Додсуърт“. Но в момента, в който видя опасност за центъра, ще обявя тревога и няма да ти позволя да ме разубедиш.
— Така си и мислех.
— И не желая да седя тук и да бездействам, докато чуя, че Руджак го е сринал със земята. Каза, че според вас е готов да действа. Искам да отида в „Додсуърт“ и да бъда там, преди да реши да заложи експлозивите си.
— Казах ти, че мишената може да не е „Додсуърт“.
— Но това е твоята страст и той го знае. Не мисля, че ще го подмине.
— Не.
— А присъствието ти на мястото ще е още една причина да се спре на него.
— Да.
— А освен това той явно иска и мен. Права ли съм?
— Не би могло да бъде по-вярно. — Устата му се изкриви в усмивка. — Или пък по-ужасяващо.
— Тогава изобилието от мишени би трябвало да го привлекат. — Обърна се към Гейлън. — Сигурен ли си, че охраната в Додсуърт е непробиваема?
Той кимна.
— Бих си отворил магазин там, а ценя живота си повече, отколкото който и да е от онези учени. Науката може да спаси света, но къде бихме стигнали без чар и изискана кухня? — Хвърли поглед на Лоугън. — Изглежда, плановете ескалират. Възнамеряваме да почакаме малко.
— Не желая да чакам — заяви Сара. — Искам Руджак веднага.
Лоугън кимна.
— Надявах се да не те замесвам в това.
— Руджак не желае да ме държиш настрана.
— Тогава защо да му угаждаме? Остани тук в безопасност.
— На мен ми звучи разумно — съгласи се Гейлън.
— Кога тръгваме за Додсуърт? — попита тя.
Лоугън въздъхна.
— Когато Басет стане готов да се присъедини към екипа там. Мисля, че Руджак ще иска да елиминира всяка надежда за успех на проекта с един удар. Не може да го направи, ако Басет остане жив.
— А ти каза, че Басет ще е готов след седмица?
Лоугън кимна.
— Добре. Тогава и аз самата трябва да си съставя планове. — Влезе в спалнята и затвори вратата.
— Дотук с надеждите да я държиш настрана — коментира Гейлън. — Ще се опитам да се погрижа за нея в Додсуърт, но не съм в състояние да обещая нищо, ако реши да действа сама, както при езерото Апачи.
Не можеш да защитиш някого, ако не иска да бъде защитен.
— Зная.
— А и долових някаква хладина в отношението й, което може да усложни нещата.
— Можеш ли да я виниш? Изненадан съм, че не иска да ми пререже гърлото. Трябваше да й кажа за Кай Чи, иначе щеше да хукне да преследва Руджак сама.
Гейлън се обърна към печката.
— Но бих спрял да се тревожа за чувствата й и бих отишъл да видя какво прави. Щом твърди, че си съставя планове, не мисля, че би искал те да те изненадат. — Сведе поглед към соса, разбърквайки го в тигана. — Жалко. Вие двамата развалихте всичко. Закуската щеше да е шедьовър.
— Какво правиш?
Сара вдигна очи и видя Лоугън, застанал до вратата.
— На какво ти прилича? — Хвърли купчина бельо в един сак върху леглото. — Опаковам си багажа. Искам да бъда готова, когато Басет се приготви.
— Няма да се налага да излетим през вратата в същия миг.
— Зная. — Сара хвърли една жилетка и два чифта дънки в сака. — Но ще полудея, ако не правя нищо. Двамата с Руджак може да притежавате цялото търпение на света, но не и аз. За мен това не е някакво състезание.
— И за мен не е. Не си справедлива, Сара.
— Може би. Но не ми пука.
— Пука ти. В това е проблемът. Пука ти твърде много. — Прекоси стаята и застана до нея. — Това съсипва плановете ми, но не бих го променил.
Беше твърде близо. Чувстваше топлината на тялото му. Тя направи крачка встрани и се върна до бюрото.
— Грижа ме е за онези хора в „Додсуърт“. Не за теб.
— Не съм си и помислял обратното — отвърна тихо той. — Зная, че не съм сред положителните ти герои в момента. Но след като това свърши, нещата ще се променят.
Сара не отговори.
— Трябва да действаме заедно, Сара. Не можеш да позволиш чувствата да ти пречат.
Тъкмо това се опитваше да предотврати тя. Трябваше да го държи на разстояние. Не можеше да позволи чувствата й към него да замъглят преценката й. Не и при залог от живота на толкова хора.
— Ще работя с теб. — Срещна погледа му през стаята. — Но не очаквай нищо повече от мен. Не мога да ти го дам.
— Ще ми го дадеш. Както сама каза, мога да бъда много търпелив.
— Може и да промениш решението си, докато това свърши.
— Няма.
Ръката й се сви около дръжката на чекмеджето на бюрото, когато той излезе и затвори вратата след себе си. Трябваше да приключи с опаковането. Да не мисли за него. Да не позволява да е твърде важен за нея. Дори в момента той да я обича, колко можеше да продължи? Бяха твърде различни.