А беше хубаво. Не желаеше да се променя. Не желаеше да бъде друга. Беше жена, която иска сама да взема решения и да ръководи живота си както й харесва.
„Не мисли за него, а за Руджак и как да защитиш Додсуърт“.
— Искаш да дойда? — възкликна Ийв. — Защо?
— Заради Маги. Много по-добре е, но ми е нужен някой, който да се грижи за нея, докато ме няма.
— Сметнах го за шега, когато ми каза, че Джейн ти е нужна, за да гледа вълчицата.
— В онзи момент беше. Но сега не е. Нужна ми е помощта ти. Можеш ли да дойдеш?
— Иска ли питане? Ти се отзова, когато се нуждаех от теб, и намери дъщеря ми. Пристигам със следващия самолет.
— Благодаря ти. Ще помолиш ли майка ти да се грижи за Джейн, за да доведеш и Джо?
— Ще видя дали той може да се освободи. Но защо да го водя?
— Ще съм по-спокойна. Не смятам, че има някаква опасност за теб, щом ни няма тук, но бихме искали да знаем, че Джо е с теб.
— Вие? Кой е при теб?
— Лоугън.
Последва пауза.
— Ще ми кажеш ли какво става?
— Веднага щом дойдеш. Но доведи и Джо, ако можеш. Макар че вероятно не трябва да те моля да го правиш. Ще те накара да скочиш на самолета за Атланта в мига, в който му кажа за Руджак. — Разтри слепоочието си. — И може би трябва да го направиш. Ще оставим решението на него.
— Много неясно говориш.
— Защото и на мен не ми е ясно. Искам да знаеш, че си свободна да ми откажеш помощта си. Ще те разбера, не бива да се чувстваш задължена…
— Млъквай. Ще ти се обадя, когато разбера кога самолетът ми каца във Финикс.
Сара се отправи към вратата на дневната. Свърши се. А сега да намери Гейлън.
Но дневната бе празна.
— Гейлън?
— Тук съм — извика той от задната веранда. — Току-що нахраних Маги.
— Обадих се на приятелката ми Ийв и тя… — Челюстта й увисна и тя се закова на вратата. Гейлън седеше на пода до вълчицата, а главата й бе на бедрото му. — Просиш да отнесе някоя част от тялото ти. И то особено ценна част.
— Разбираме се. — Гейлън погали звяра по главата. — Обсъдихме го и решихме, че доста си приличаме. Нали така, Маги?
— По какво си приличате?
— По произхода. От клетката в дивата природа. Притежаваме един и същи инстинкт за оцеляване. — Намигна й. — А и двамата сме толкова умни, че е направо смайващо.
— Ще се подготвя за шока. Би ли се отместил на известно разстояние от нея? Може и да се разбирате, но аз я доведох вкъщи и съм отговорна за всяка щета, която би могла да нанесе.
— Ако така ще се чувстваш по-добре. — Внимателно отмести крака си изпод главата на вълчицата, за да не я ядоса, после продължи да я гали. — Нали знаеш, че ще трябва да изоставя тази красавица и да замина за Додсуърт? Задълженията ме зоват там в момента.
Сара кимна.
— Обадих се на някого, който да се грижи за нея. Ийв Дънкън и Джо Куин ще дойдат днес.
— Нима? Много задушевно ще стане в тази къщичка, нали?
— Искам да съм сигурна, че няма да изтеглите хората си оттук. Искам Ийв и Джо да са защитени.
— Ще ги изпратя в Додсуърт.
— Намери някои други. Лоугън има купища пари.
— Парите не могат да купят обучението и способността да… — Ухили се. — Какви ги говоря? Разбира се, че могат. Не е ли истински късмет, че вече имам достатъчно хора в Додсуърт?
— Тогава защо ме занасяш?
— Чувствах се задължен да се опитам да те накарам да останеш тук. Лоугън ми плаща, а това е и неговото желание.
— Къде е той?
— Излезе да потича с Монти. Мисля, че се нуждаеше да изпусне парата, след като те остави.
Тя понечи да си тръгне, но после спря.
— Би могъл да се обадиш на Франклин и да му кажеш, че до петнадесет минути заминавам за къщата на Лоугън във Финикс и ще го изпреваря.
— Защо?
— Ще съм по-близо до Басет и ще мога да почакам, докато завърши работата си. Лоугън, изглежда, счита, че е важен за Руджак.
— Би могла да почакаш и тук.
— Освен това е по-близо и до летището. Трябва да взема Ийв и Джо.
— Нека моите момчета го сторят.
Сара поклати глава.
— Искам да разговарям с тях там. Може да решат да се качат обратно на самолета веднага.
— Ами ако не решат, ще ги доведеш ли?
— Не, ще ги изпратя. Както сам изтъкна, тук не е много просторно.
— Лоугън ще те последва по петите.
— Не се опитвам да бягам от него. Може да дойде с мен, ако иска. Ще трябва да го настигна, за да взема Монти.
— Сигурен съм, че ще ти е благодарен.
Нямаше да е благодарен. Щеше да е нетърпелив и вероятно ядосан, че е поела инициативата.
Ийв остави телефона, след като направи резервацията си за полета, и отиде до прозореца, за да погледне езерото.
Джо се разхождаше по брега с Джейн. Гледаше към нея, заслушан съсредоточено в нещо, което момичето му разказваше. Фактът, че бе станала по-близка с Джо, откакто намериха Бони, бе сладко-горчив. Ийв щеше да преодолее проблема с нея и да бъдат истинско семейство.