— Ако не те познавах по-добре, бих се заклела, че нямаш съвест, Джон — заяви строго Ийв. — Не биваше да замесваш Сара.
— На мен ли го казваш? — Лоугън паркира колата до къщата и изключи двигателя. — Но вече е твърде късно. Просто трябва да сторя всичко възможно да я предпазя.
— Стига само да можеш да опазиш и този „Додсуърт“. Не ми се иска да носех такава отговорност.
— Нито пък на мен. — Ръцете му се стегнаха около волана. — Знаеш, че не съм светец, Ийв. Арогантен и егоистичен съм и по-твърдоглав от допустимото. Преди години сгреших и оставих Руджак жив, но сега трябва да се поправя. „Додсуърт“ е примамката и трябва да действам с нея.
— Ако Сара ти позволи.
— Ще ми позволи. Ще се погрижа охраната да е толкова стегната, че да не повярва, че Руджак има някакъв шанс.
Тя замълча за момент.
— Каза, че Руджак би набелязал всеки твой близък. Това включва ли мен и семейството ми?
— Не мисля, че е вероятно. Бях пратил двама охранители, които наблюдаваха къщата ти, откакто Руджак се появи, но беше само от предпазливост. — Устните му се извиха в суха усмивка. — Не се интересува от минали истории.
— Винаги ще си ми приятел, Лоугън.
— Зная и това ми стига. — Направи пауза. — Обади се на Куин и му кажи да дойде. Сара ще е по-спокойна така.
— Ами ти?
— Вероятно всички вие ще сте в по-голяма безопасност тук. Ще сте под наблюдение от хълмовете, откъдето се открива ясна гледка към къщата. Трудно е да се охранява вашият дом в гората. Разбрах го, когато се бореше с онзи убиец, който те дебнеше.
Тя потръпна.
— Руджак не може да е толкова умен, колкото Дом.
— Не бъди толкова сигурна. Изигра Сара, а тя е доста прозорлива.
— Да. — Намръщи се. — Ще си помисля. Излезе от джипа и посегна към куфара си. — Не слизай. Сама ще се представя на Гейлън. Зная, че искаш да се върнеш при Сара. Изглеждаше притеснен за нея.
— Притеснен съм. Непрекъснато.
— Но пазачите във Финикс са много… — Спря, впила поглед в лицето му. — Боже мой!
Лоугън кимна.
— Невъзможно е да не е мишена. — Добави с присмех. — Куин би се засмял. Винаги ми е казвал, че не съм обичал достатъчно, че трябвало да бъде обсебване. Тогава не го разбирах, но бе прав. Обсебващо е.
— Ако нещо се случи на онези хора в Додсуърт, тя ще те намрази, Лоугън.
— И аз самият ще се мразя. — Запали двигателя. — Обади й се и й кажи, че ще помолиш Куин да дойде. Достатъчно е разтревожена заради Додсуърт. Не е нужно да се тревожи и за теб.
Телефонът му звънна по обратния път към Финикс.
— Запознах се с твоята Сара — заяви Руджак. — Разказа ли ти колко забавно си прекарахме заедно? Интересна жена е. Не чак толкова очарователна като Чен Ли, но пък и ти никога не си притежавал изтънчеността да я оцениш. Не съм изненадан, че си се обвързал с такъв прям и безцеремонен човек като Сара Патрик.
— Тя работеше за мен. Нямаме връзка.
— Твърде късно е да ме лъжеш. Видях ви заедно, а за мен си прозрачен.
— Нищо не знаеш. Не сме се срещали от много време. Не съм онзи, когото познаваш от миналото.
— Узрял си и си по-умен, но в основни линии си същият. Обвързваш се и ставаш ужасно сантиментален, когато у теб се надигнат симпатии. Виж колко неразумен стана, когато постъпих по най-добрия начин за Чен Ли.
— Съгласен съм. Би било много по-разумно да ти бях скършил врата тогава. Ще трябва да го направя сега.
Руджак се засмя.
— Тогава ела и ме хвани. Намери ме. Чакам те. О, между другото, гребенът не беше за Сара или някой от езерото Апачи. Това бе просто малко упражнение, недостойно за Чен Ли.
Лоугън се наежи.
— Тогава защо си го поставил в колата й?
— Не беше за Сара, Лоугън. — Руджак затвори.
Петнадесета глава
— Къде е Джейн? — Ийв изстреля въпроса към Лоугън веднага щом той вдигна звънящия телефон на следващата сутрин. — Каза, че ще са в безопасност. Проклет да си, къде е Джейн?
— Какво? — Прободе го паника. — Какво говориш?
— Говоря за Джейн. Джо току-що се обади и ми каза, че я няма.
— Къде я няма?
— При майка ми в Атланта. Джо я оставил там миналата нощ, когато го помолих да дойде днес. Когато мама влязла в стаята на Джейн, за да я повика за закуска, нея я нямало. По дяволите, ти твърдеше, че ще са в безопасност!
— Имало ли е следи от взлом?
— Не, не мисля. Джо е на път за там, за да поговори с мама и да огледа къщата.
— Възможно ли е да е избягала? Напоследък беше разстроена.
— Но не достатъчно за такава постъпка.
И неговото впечатление бе същото, но просто се бе хванал за сламката. Всяко друго обяснение го плашеше до смърт.