„Гребенът не беше за Сара“.
Думите на Руджак го глождеха от предишната нощ.
Дали е бил за малката Джейн Макгуайър?
— Защо мълчиш? — запита Ийв.
— Размишлявах. Нека затворя и се обадя на Гейлън. Не би позволил Джейн да бъде изпусната, трябва да е сложил пазач на къщата на майка ти.
— Тогава му се обади и ми звънни отново. — Гласът на Ийв трепереше. — Върни ми моята Джейн, Лоугън! Не мога да загубя още една дъщеря. — Затвори.
— Какво има? — Сара бе влязла в дневната. — Какво е станало с Джейн?
— Изчезнала е от дома на баба си. — Набираше номера на Гейлън. — Ийв е почти в истерия.
— Естествено, че ще е — отвърна тя. — Това сигурно съживява спомена за отвличането на Бони и всичкия ужас, който…
— Гейлън, кого си назначил в Атланта, по дяволите? Джейн Макгуайър е изчезнала!
— Хлапето? Невъзможно. Снощи поставих двама добри охранители край къщата на баба й. Щяха да ми докладват, ако нещо не е наред.
— Двамата ти добри охранители са се провалили. Няма я. Обади им се и виж какво изобщо знаят. — Затвори. — Гейлън не знаеше нищо по въпроса. Каза, че къщата била охранявана.
— Руджак? — прошепна Сара.
— Не зная.
— Джейн е само едно малко момиченце, Лоугън — потрепери тя. — Но онези хлапета при езерото също бяха просто деца, нали? Не му пука.
— Не, не му пука. — Устните му се свиха. — Но не бива да си правим прибързани заключения.
— Защо? При това дебнещо чудовище! — Посегна към телефона. — Трябва да се обадя на Ийв.
— Не сега.
— Аз я повиках. Ако бе останала при Джейн, това можеше и да не се случи.
— И какво ще й кажеш? Че съжаляваш? Това ще я успокои ли? Не й заемай линията, в случай че някой трябва да се свърже с нея.
— Като полицията — съгласи се унило тя. — Нали така казват, когато изчезне някое дете?
— Куин се е заел да търси Джейн. Ще се обади на Ийв при най-малката дреболия, която научи. — Направи пауза. — Не е задължително да е Руджак, Сара.
— И е просто съвпадение? Това ли си каза и при Кай Чи?
Не можеше да го отрече.
— Не си вади заключения.
Тя тръгна към вратата.
— Не и преди да намерим някой от артефактите на Чен Ли до тялото на Джейн ли?
Лоугън се радваше, че бе напуснала стаята. Не смяташе да й съобщава какво бе казал Руджак, но би могла да отгатне нещо по изражението му.
Гребенът не бе за Сара.
— Някакви вести за детето? — попита Маргарет, докато вървеше със Сара към входната врата.
Тя поклати глава.
— Хората на Гейлън се кълнат, че не са видели никой да се приближава до къщата.
— Добра новина.
— Но означава само, че Руджак е хитър. Не мога да чакам повече. Ще ида до ранчото при Ийв.
— С нищо не можеш да й помогнеш там.
— Но мога да я подкрепя. За бога, вече почти се стъмни, а са разбрали, че е изчезнала още сутринта. Надявах се, че ще научим нещо веднага.
— Почакай още малко — настоя Маргарет. — Ще идем на разходка с Басет и ако Лоугън не е узнал нищо, докато се върнем, можеш да се изстреляш оттук и ще те прикрия за пред него.
— Не ми е нужно някой да ме прикрива.
— Тогава можеш да прикриеш мен, че не съм си свършила работата да те разсейвам от мисли за Джейн.
— Това ли ти нареди той?
Маргарет поклати глава, докато отваряше вратата.
— Някои задължения се подразбират от само себе си. Ето го Басет, чака ни.
Сара сви рамене. Още петнадесет минути нямаше да влошат нещата.
— Добре, една обиколка на градината.
— Супер. — Маргарет подмина Басет с бърза стъпка и се насочи към задната част на къщата. — Свали товара, Басет. Раздвижи си кръвта.
— Да, госпожо. — Той намигна на Сара и последва по-възрастната жена. — Ето ме отново. Тя е същинска напаст. — После стана сериозен. — Лоугън ни каза за момиченцето. Научихте ли нещо?
Сара поклати глава, изравнявайки крачка с него.
— Гейлън замина за Атланта днес следобед. — Двамата с Джо трябва вече да са се срещнали.
— Може тя да е добре. Децата са странно нещо. Може би се крие или се опитва да ги накара да се тревожат за нея.
— Не й е присъщо.
— Е, може би баба й прави…
— Побързайте — Маргарет помаха на охранителя при портата, на известно разстояние от тях. — Здравей, Букър. Да си виждал някога по-мързеливи хора от тези двамата?
Мъжът се засмя.
— Наистина ли очаквате отговор?
— Страхливец. — Маргарет понечи да завие по пътеката, обикаляща къщата. — Хайде, разходката е безсмислена, ако не учестява биенето на сърцата ви.
— Идваме. — Басет ускори крачка. — Точно зад теб сме.
Не бяха точно зад нея. Всъщност тя имаше няколко метра преднина. Извърна се и им махна укорително. — Казах ви, че трябва да побързате, за да… — Скова се, впила поглед в портата. — Букър?