— Кучият му син!
— Зарежи го. Обади се на 911.
— Тя ще се оправи ли? — Басет стоеше над Маргарет, все още стискайки китката си. — Това не трябваше да се случва. Мислех, че сме в безопасност тук. Ще оживее ли?
— Ще се оправи. — О, господи, не можеше да спре кръвта. — Не смей да заспиваш, Маргарет. Остани с нас!
Ийв отиде до задната веранда и застана до Джейн на вратата.
— Звънях на Лоугън, но не получих отговор. Оставих съобщение на гласовата поща. Причини му един куп неприятности. Успях да се свържа с Джо. Ще се качи на следващия самолет. Каза, че ще те скалпира. Отвърнах му, че аз пък ще те вържа за стълба.
— Красива е, нали? — Погледът на момичето бе прикован във вълчицата. — Но си права, раздразнителна е. Добре че съм тук, за да се погрижа за нея.
— Ти?
— На Джо не му харесваше, че ти си при нея. Личеше си. Затова дойдох да се погрижа за животното.
— И за мен?
Очите й се отместиха към Ийв.
— Естествено. Мога да го сторя. Не съм Бони. Никога няма да бъда Бони за теб. Не мисля, че бих искала да бъда като нея. Разговаряхме с майка ти и разбрах, че е била толкова мила, че не зная дали бих я харесала.
— Щеше да я харесаш.
— Може би. Но зная, че харесвам теб. — Погледна отново вълчицата. — Може би дори… те обичам.
— Много мило. А аз съм сигурна, че те обичам.
Джейн кимна.
— Изкачих се по хълма и отидох до гроба на Бони, след като ти замина вчера следобед.
Ийв притихна.
— Защо го направи?
— Не зная. Просто го сторих. И реших, че няма значение дали все още я обичаш. Не съм мила като нея, но мога да върша за теб неща, които тя не е можела. Не би била способна да се грижи за теб като мен. Умна съм и имам същите познания като теб. Това би трябвало да има някакво значение.
— Има огромно значение.
— Значи си късметлийка, че ме имаш.
— О, да.
Джейн я изгледа пренебрежително.
— Значи няма да заплачеш?
Ийв поклати глава.
— Не бих си и помислила. — Прочисти гърлото си. — Ти просто говориш разумно.
— Добре. Плачът би бил глупав. — Момичето тръгна към вълчицата. — А сега ми покажи как да се грижа за Маги.
Сара се напрегна, когато Лоугън влезе в болничната чакалня.
— Ще оживее ли?
— Не зная. Успяха да извадят куршума, но е в критично състояние. Известно време ще е така. — Той седна и зарови лице в ръцете си. — Просто не зная.
Сара запази мълчание за момент.
— От доста време работи при теб.
— Почти петнадесет години. — Той вдигна глава и показа измъченото си лице. — От толкова отдавна работим заедно, че е като член на семейството. Но не допусках, че Руджак… Мислех, че тя ще е в безопасност.
— Бе пазена от огради, по които тече ток, и от пазачи.
— Не биваше да се случва. Трябваше да бъда по-внимателен. Трябваше да ги спра с Басет да не излизат на разходка.
— Нямаше опасност, стига да стояха настрана от портите. Това е единственото място, откъдето има открит достъп за стрелба. Не би могъл да знаеш, че стрелецът ще набележи Букър, за да привлече вниманието ни към портите.
— Това не означава, че не съм отговорен. Трябваше да…
— Млъкни, Лоугън. — Взе ръката му и я задържа между дланите си. — Направи всичко по силите си. Не си гадател, а още по-малко пък Бог. Така че престани да се самообвиняваш.
Усмихна й се насила.
— Благодаря за нежните думи.
— Искаш да съм нежна ли? — Сара премигна, за да сдържи сълзите си. — Съжалявам. Не мога да се променя. Ако можех да сваля този товар от плещите ти, щях да го сторя. Поне Букър и Басет ще се оправят. Докторът каза, че пазачът е извън опасност, а нараняването на Басет е просто неприятно.
— Но е доста изплашен. Иска да довърши проекта си в Додсуърт.
— Нали знае, че и там може да не е в безопасност?
— Предпочита да се подложи на риска там. Склонен съм да се съглася. В Додсуърт е по-безопасно. — Изправи се. — Трябва да действам. Искаш ли кафе от машината?
Тя поклати глава.
— Накарах Лопес да опакова багажа ти. Гейлън ще ви вземе с Басет и ще ви откара в Додсуърт.
— Само мен?
— Трябва да остана тук, а искам ти да си там, където Гейлън може да те пази. Той трябва да замине за изследователския център.
— Не ти ли хрумна, че може да искам да остана с теб? — попита с неравен глас Сара.
— Мина ми през ума. Въпреки липсата на нежни чувства към мен. — Леко докосна бузата й. — Но ако искаш да ми помогнеш, ще отидеш в Додсуърт. Не ми е нужна и тревогата за теб.
— Не желая да…
— Ами всички онези хора там? Забрави ли, че може да се наложи да обявиш тревога вместо мен?
— Не съм.
— Тогава върви и се увери, че Гейлън си върши работата. Ще дойда веднага щом Маргарет се подобри.