По дяволите, той бе изпълнен с болка и тя не желаеше да го напуска. Искаше да го прегърне и да го приведе през тази ужасна нощ, както той я бе прегърнал след езерото Апачи.
— Руджак ще бъде в Додсуърт, Сара. Напълно съм сигурен. А тук не си ми нужна и не те искам. — Лоугън напусна стаята.
Настигна го насред коридора.
— Не смей да ме командваш. — Завъртя го към себе си, като го хвана през кръста, и го прегърна с яростна сила. — Няма да ти позволя. Искаш ме тук. Зная. Все някак те е грижа за мен и бих могла да ти помогна. — Ръцете й се отпуснаха. — Но ще замина, за да се уверя, че нищо няма да се случи на онези хора, та да не те измъчва чувство за вина до края на живота ти. — Отстъпи назад. — Отивам в стаята на Басет. Кажи на Гейлън да ме вземе от там.
Огледалото от слонова кост имаше формата на анкх4. По дръжката от тиково дърво бе гравирана трепетлика. Това бе последният му подарък за Чен Ли.
Щеше да е и последният за Лоугън.
— Анкх? — Чен Ли вдигна огледалото. — Това е символът на безсмъртието, нали?
— Затова ти го донесох. За да ти покажа, че ще живееш вечно.
Тя се намръщи.
— Не се чувствам безсмъртна в момента, Мартин, въпреки че съм много по-добре от миналата седмица. Може би оздравявам, в края на краищата.
Не оздравяваше. Седнала в онзи стол до прозореца, изглеждаше слаба, отпаднала и бледа. Никога вече нямаше да бъде същата. Смъртта му я отнемаше, както Лоугън му я бе отнел. А Лоугън щеше да я задържи като своя до самия край, като й даваше надежда и въпреки това твърдеше пред Руджак, че тя не се чувства достатъчно добре, за да го види.
— Рано ли си легна снощи? Лоугън не ми позволи да дойда.
— Бях малко уморена. — Извърна глава.
— Умората скоро ще изчезне. — Застана зад нея и постави ръце на раменете й. — Огледалото е много специално. Принадлежало е на висш жрец. Ще те направи безсмъртна.
— Може би трябва да уведомим лекарите ми за това. Малко помощ ще им се отрази добре. — Наведе се напред и ръцете му се изплъзнаха. С недоумение и ярост разбра, че се опитва да избягва докосването му. За него вече бе загубена.
Но можеше да си я върне. Можеше да я отнеме от Лоугън.
— Да опитаме — предложи той. — Погледни в огледалото.
— Напоследък не ми харесва видяното в никое огледало.
— А би трябвало. Красива си.
— Да, сигурно. И Джон така казва.
Не искаше да слуша какво твърди Лоугън. Този миг бе само негов.
— Защото е истина. — Наведе се над нея и постави ръце на шията й. — Можеш да го видиш в очите ми. Провери в огледалото. Ако не искаш да гледаш своето отражение, тогава надникни в моето и ще разбереш, че ще живееш вечно и ще бъдеш все така красива, каквато си за мен в този миг. Вдигни огледалото.
Тя бавно го направи.
— Какво става, Мартин? Защо има сълзи в… — Огледалото падна от ръката й, когато Руджак скърши врата й с едно силно завъртане.
— Сбогом, Чен Ли. — Нежно я целуна по бузата, после вдигна артефакта. — Сбогом, любов моя.
Внимателно загърна хартията около огледалото и го постави обратно в кутията. Пъхна бележката, която бе написал, и затвори капака.
Адресира пакета до Сара Патрик в Додсуърт.
ОКРЪЖЕН СЪВЕТ
ДОДСУЪРТ, СЕВЕРНА ДАКОТА
Беше ли дочул нещо?
Затваряне на врата?
Вероятно не. В тези скърцащи стари сгради цяла вечер му се причуваха звуци, мислеше си Бил Ледуик.
Когато човек е отегчен като него, въображението му се развихря. Щеше да се радва да се върне обратно с приятелите си в изследователския център.
Но по-добре да провери звука. Гейлън не обичаше хората му да приемат нещо за дадено.
Стана от стола си и тръгна по дългия тъмен коридор.
Тишина, с изключение на тихото тупкане на гумените подметки на обувките му по мраморния под.
Спря при стъклената врата на архива. Отстъпи на една страна и я отвори рязко. Изчака около минута, после посегна и светна лампата.
В стаята нямаше никого.
„Провери, просто за да си сигурен“.
Отиде до картотеката и издърпа чекмеджето. Знаеше точно къде държат папката. Достатъчно често я проверяваше.
Отвори архива.
Мамка му!
— Получих вести от моя човек в окръжния съвет — заговори Гейлън, когато се обади на Лоугън на следващия ден. — Плановете на сградата са изчезнали от архива.
4
Древноегипетски първообраз на християнския кръст, различаващ се от него по кръга в горната част. Считан за символ (йероглиф) на физическия и вечния живот. — Б.пр.