Басет седеше на масата и вдигна поглед, когато Сара влезе в стаята.
— Имаш ли време да поседиш с мен?
Тя поклати глава.
— Дойдох само да нахраня Монти. Достатъчно съм нервна и без кофеина.
— Така ли? Тук се чувствам доста по-сигурен. — Изправи се и последва двамата в кухнята. — Странно. Чувствах се чудесно до последния ден във Финикс. Знаеш ли как е Маргарет?
— Още е жива.
— Доста се оплаквах от нея, но наистина я харесвам.
— Зная. Как намираш лабораторията си тук?
— Страхотна. Назначиха ми Хилда Рукър за помощник. Гениална е. — Смръщи нос, гледайки бинтованата си ръка. — А и има две сръчни ръце, с които да работи на компютъра. Няма от какво да се оплача. — Допи кафето си на една глътка. — Най-добре да се връщам към работата. Хилда не е като Маргарет, но не мога да й позволя да ме изпревари. Кажи ми, като научиш нещо за Маргарет.
— Добре.
Гейлън се размина с него на вратата на кухнята и му кимна небрежно, преди да се приближи към Сара.
— Лоугън идва. Току-що се обади и ми каза, че Маргарет го е изритала. До няколко часа ще пристигне.
— Хубаво. — Наведе се да постави пред Монти вечерята му. — Значи е по-добре?
— Е, явно действа с обичайния си маниер. — Намръщи се. — Радвам се, че е във Финикс. Не ми е нужна друга властна жена тук.
— Напротив. Но ще трябва да се задоволиш с мен. Та като говорим за властни жени, разговарях с Ийв преди малко. Смята, че Маги или се муси, или скърби. Не спирала да вие.
— Тогава защо не си идеш и не се погрижиш сама за нея?
Изгледа го хитро.
— Може би е по-добре да изпратя да доведат Маги и Ийв тук.
— Забрави! — Гейлън се отправи към вратата. — Махам се.
— Не ти понася жегата ли?
Но той вече бе изчезнал.
Голямата кухня изведнъж й се стори огромна и пуста. Усмивката й се стопи, докато се облягаше на плота и наблюдаваше как Монти се храни. Препирнята с Гейлън бе крайно необходима за изпускане на напрежението. С всеки час то нарастваше и трябваше да го освободи.
Монти вдигна очи към нея.
Тъжна?
Сара поклати глава, докато вдигаше купичката му за вода. Не бе тъжна, а неспокойна. И самотна. Странно колко самотен се чувстваш, когато си разделен от някой скъп човек.
— Изяж си вечерята. Не си се хранил нормално, откакто напуснахме дома.
Тъжен.
— Такава ни е работата. Трябваше да те отделя от Маги.
Тъжен.
— Господ да ме пази от влюбено… — Защо обвиняваше кучето, когато самата тя се бе отнесла допреди няколко минути? — Няма нищо — прошепна и посегна да го почеше зад ушите. — Зная, че е неприятно, но трябва да продължим. А сега си изяж вече…
— Сара.
Обърна се и видя Гейлън, застанал на вратата.
— Защо се връ… — Скова се. — Какво има?
— Пратка за теб. — Прекоси стаята и й подаде грижливо опакована кутия. — Току-що пристигна. Специална доставка.
Всички пакети, влизащи в сградата, преминаваха през рентген.
— Какво е?
Той сви рамене.
— Не можах да разбера. Нещо странно, но не е експлозив.
Сара бавно свали опаковката и отвори капака. Предметът бе стар, много стар, слоновата кост бе пожълтяла от времето, но обрамченото с позлата огледало все още блестеше. Усети как стомахът й се свива.
— Чен Ли.
Гейлън замръзна.
— От това се боях. Не чети бележката. Може би е по-добре да я запазим за Лоугън.
— Адресирана е до мен. — Разгъна хартията.
Сара,
Както казах на Лоугън, последният подарък не бе за теб. Този е много по-подходящ. Забеляза ли трепетликата? Можеш да го споделиш с Лоугън.
Шестнадесета глава
20:20
Оставаше само още един заряд.
Дугън внимателно постави пластичния взрив високо в цепнатината в колоната, където нямаше да се вижда.
А сега да слезе.
Да се махне.
И да наблюдава как проклетото място избухва.
22:05
— Какво точно да споделя с теб? — попита Сара, докато двамата с Гейлън гледаха как Лоугън чете бележката. Всички щори в залата за конференции на първия етаж бяха спуснати, а Монти лежеше на няколко крачки от господарката си. — Огледалото на Чен Ли ли е?
— Вероятно. Но никога не съм го виждал. Сестрите ми казаха, че Руджак носел някаква кутия, когато отишъл в болничната й стая и я убил.
— И какво означава това?
— Ако това е последният му подарък за нея, значи става нетърпелив. Иска да сложи край на всичко това. — Ръката му се стегна около предмета. — Слава богу. Аз също.
И Сара го искаше, но едновременно с това мисълта я плашеше.
— Тогава Додсуърт…
Телефонът на Лоугън звънна. Той изслуша събеседника си.