— Ясно. Разбирам. — Затвори и се обърна към Гейлън. — Руджак ще действа. Опразнете сградата. Колко души работят тази вечер?
— Дванадесет.
— Изведете ги от тук. После кажи на хората си да обиколят и също да се измъкват.
— Тръгвам. — Гейлън излезе през вратата тичешком.
— Да се обадя ли на отряда по експлозивите и на ATF? — попита Сара.
— Той ще го направи. — Докосна я по бузата. — Няма нищо, Сара. Сградата ще бъде разчистена, преди да се случи нещо. Разполагаме с малко време.
— Откъде знаеш? Това ли ти каза Руджак по телефона? Тогава можеш да очакваш лъжецът му с лъжец да я взриви в следващите няколко минути.
— Планирал го е твърде дълго. Няма по-методичен човек. Действа стъпка по стъпка. Имай ми доверие. Никой няма да пострада.
— Как да ти се доверя, когато никога нищо не ми казваш? Защо не ми спомена за думите на Руджак, че гребенът не е за мен?
— А защо да те тревожа? Моето притеснение бе достатъчно и за двама ни.
— Има ли и други неща, които не си ми признал?
Не й отговори.
— Откакто те срещнах, се боря с тайните ти.
— Не ми причинявай това, Сара.
— Защо не? Важно е. Вечно се правиш на голям и силен герой. Е, писна ми. Какво ще кажеш да споделяш с мен? И да се отнасяш с мен като с партньор? Не съм крехка като Чен Ли. Не е нужно да се грижиш за…
— Млъкни. — Сграбчи я за раменете и я разтърси. — Не ми хвърляй Чен Ли в лицето.
— Не е нужно да го правя. Мили боже, Руджак се грижи никой от нас да не я забрави.
— Чуй ме. — Взря се право в очите й. — Вече не съм онзи, който се ожени за Чен Ли, но съм й благодарен за онова, което ми даде.
— Зная. С нея сте били…
— По дяволите, млъкни. Нищо не знаеш. Обичам те. Искам да прекарам живота си с теб. Никога не съм изпитвал подобни чувства към друга и няма да позволя да ти се случи нищо. — Целуна я силно. — И ще се грижа за теб, независимо дали ти харесва или не. Излез заедно с охраната.
Гледаше го замаяно как се отдалечава от нея.
— Няма! — извика след него. — Руджак ме иска тук. Може и да не дойде, ако си тръгна.
Лоугън излезе през вратата, без да се обръща.
Сара нямаше намерение да си тръгва, но не разполагаше с време да спори. В сградата имаше хора, които трябваше да измъкне.
— Хайде, Монти. Да изведем всички оттук. — Кучето я последва, докато вървеше бързо към лабораторията на приземния етаж, където работеше Кевин Джейнъс.
Безпокойството й растеше. Цялата ситуация бе като пъзел, в който липсват основните парчета. Не трябваше да става така. Не й миришеше както трябва.
Звучиш ми като Монти при издирване.
Следвай инстинктите си.
Нямаше избор. Не й оставаше време за друго, освен да се подчини на инстинкта си. „Добре, пропъди безпокойството! Но се опитай да уловиш конуса, да откриеш източника“.
Преди да е твърде късно.
22:35
Сградата се опразваше. Паркингът бе почти безлюден.
— Не биваше да им изпращаш предупреждението — каза Дугън на Руджак, докато седяха в колата и чакаха. — Разпръскват се като изплашени мишки.
— А ти предпочиташ да се хващаха в капана ли? — Руджак свали бинокъла. — Искам да пусна неколцина от по-маловажните. Важните мишки са вътре, Дугън. Къде постави взрива?
— Където ми нареди. В подземната лаборатория. Канализационните тръби бяха точно където сочеше планът. Влязох и излязох за петнадесет минути. Но трябваше да ми позволиш да свържа динамита с часовников механизъм. Би било много по-сигурно.
— Не искам да е сигурно. Искам да съм там и да гледам лицето му, когато му съобщя какво следва. — Усмихна се. — Можеш да го разбереш. И на теб самия ти доставя удоволствие да натискаш спусъка.
— Но не и когато седя върху купчина експлозиви.
— Но нали каза, че няма проблем да се измъкна по канализационните тръби. Влизам и излизам за петнадесет минути.
Дугън кимна.
— И си сложил дистанционното в багажника? Би ли ми го подал?
— Разбира се. — Излезе от колата, а когато се върна, подаде на Руджак ключа. — Страшно е сладък. И съм се погрижил да не се задейства лесно. Не исках да се самовзривиш случайно.
— Благодаря ти за загрижеността, Дугън. — Бавно стана от шофьорското място. — Но наистина не искам да се тревожиш за мен повече.
Застреля го в главата.
23:10
Мрак.
Лоугън спря на вратата напрегнат. Знаеше какво го чака в тъмнината напред. Когато очите му се приспособяха към мрака, щеше да може да види Руджак. Почти усещаше вълните омраза, бомбардиращи го от вътрешността на помещението.
Но словесната заплаха не дойде от тъмнината, а иззад него.