— Ако загина, Чен Ли ще ме посрещне. Направих всичко по силите си, за да я спася. Но теб не би те приветствала, Руджак. Ти я уби. Ще те мрази безкрайно.
— Лъжеш! Аз я спасих. — Тръшна вратата и се втурна по стъпалата. Няколко мига по-късно вече бе в канализационната тръба.
Мамка му!
Лоугън се взираше в яркия пламък на горящия фитил.
„Мисли, не се паникьосвай“!
Как да не се паникьосва, когато проклетата лаборатория можеше да се срути над него всеки момент? Сърцето му биеше толкова силно, че направо щеше да изскочи от гърдите.
„Намери по-безопасно място“.
Засурка се по пода.
Стъпките на Руджак отекваха, докато тичаше надолу по тунела.
Казаното от Лоугън не бе истина. Чен Ли никога нямаше да го мрази. Лоугън, а не тя, мислеше, че всичко между тях бе грозно и странно.
Още две минути и щеше да е безопасно за него да натисне бутона. Лоугън щеше да умре.
А заедно с него и споменът за връзката му с Чен Ли. Тогава Руджак щеше да си спомня само любимата си — такава, каквато бе, преди да се появи съперникът му.
Една минута.
Посегна към джоба си и извади дистанционното. „Още една минутка, Чен Ли“.
Затича се по-бързо.
„Само още малко, Чен Ли.
Скоро, любима.
Скоро…“
Сара отвори очи и видя черно небе и дървета над себе си. Лежеше на тревата, а главата на Монти бе положена върху ръката й.
Над нея се извисяваше Гейлън и разговаряше с някого.
Трябва да бе усетил погледа й, защото сведе очи.
— Съжалявам. — Тонът му бе напрегнат. — Трябваше да те измъкна оттам.
Смътно си спомняше ръката му върху рамото си. Убождане…
— Упоил си ме.
— Съвсем слабо приспивателно, иначе нямаше да си се събудила още.
— Упоил си… Лоугън! — Надигна се и седна.
— Мисля, че той е добре.
— Мислиш? — Огледа се наоколо. Трева. Хора. Бетонна канализационна тръба. — Къде сме?
— Извън сградата.
— И Лоугън е още вътре?
— Изминаха само десет минути.
— С Руджак. — Изправи се на колене. — Защо не тръгнахте след него?
— Изчакваме.
— Изчаквате?
Гейлън кимна към канализационната тръба.
— Оттук е влязъл Руджак.
— Тогава вървете след него, по дяволите!
— Лоугън ни нареди да чакаме.
— Какво искаш да кажеш? Ще избухне…
Земята под нея се разтресе, преди да чуе взрива.
От канализационната тръба изригнаха огнени кълба, летящи бетонни отломки и дим.
— Не! — Сара скочи и хукна към тунела.
Гейлън я спря, преди да го стигне.
— Сара, няма страшно. Лоугън тъкмо това искаше.
Тя го зяпна ужасено.
— Искал е да се взриви на парчета? Да не си луд?
— Той не е самоубиец. Не се взриви сградата, а само тръбата. Знаехме за експлозивите в подземната лаборатория и ги преместихме в тръбата. Руджак трябва да е бил в нея, когато е натиснал бутона.
Заля я вълна на надежда.
— Значи лабораторията не се е взривила?
— Не, само тунелът.
— Знаели сте, че Руджак идва по него, и не се обадихте на полицията?
Гейлън замълча за момент.
— Лоугън не искаше да го заловят и да го тикнат в някой затвор. Искаше го мъртъв. Преди допусна грешка, като не го уби. Не можеше да я повтори.
— Значи е поел ролята на стръвта? Ами ако Руджак го е убил, преди да напусне лабораторията?
— Той не смяташе, че намеренията му са такива…
— Ами ако е сбъркал? — Започваше да трепери. — Как може човек да предвиди ходовете на този кучи…
Втора експлозия разтърси земята. Сара се взря в сградата шокирано. Димът се разнасяше и разкриваше, че не само тунелът е взривен.
— Лабораторията ли беше? — прошепна тя.
Гейлън ругаеше. Този отговор бе достатъчно красноречив.
00:55
Пожарникарите гасяха канализационната тръба и я разчистваха от праха и смъртоносните газове. Сара забиваше нокти в дланите си, докато ги гледаше.
— Не трябваше да стане така — каза Гейлън. — Момчетата ми не са небрежни. Не биха пропуснали някой заряд в онази лаборатория.
— Да, но се случи — отвърна глухо тя. — И Лоугън ще е голям късметлия, ако не е затрупан от цял тон развалини. Ако изобщо е жив. Не зная как изобщо някой може да стигне до него. Онзи ъгъл от сградата се срути.
Монти се притисна до краката й и вдигна очи към нея.
Намери?
Тя посегна и го погали по главата.
Намери?
„Да, продължавай да храниш надежда, дори и да си изплашена до смърт. Така че престани да стърчиш тук и да трепериш. Може и да има изход“. Мили боже, надяваше да има наистина.