— Намери! — Тръгна към командния пост на пожарната, а Монти подтичваше след нея.
— Къде отиваш?
— Да си свърша работата.
Господи, колко тъмно беше.
Монти пълзеше напред през отломките в канализационната тръба. Едва го виждаше, но той се придвижваше спокойно. Знаеше къде отива, бе уловил конуса.
Но това не означаваше, че Лоугън е жив.
„Не мисли за това!“ Когато се измъкнеха от тази тръба, щяха да го намерят, и то жив. „Повтаряй си го като мантра“.
„Жив е.
Жив е.
Жив е!“.
Едва дишаше. Провери апарата, който носеше около врата си. Нямаше смъртоносни газове. Сигурно бе заради бетонния прах… и страха.
Проправяше си път напред, заравяйки лакти в отломките.
— Сара, наред ли е всичко? — Беше Донър от командния пост, говорещ по радиото.
Не, не беше. Бе ужасена. Но отвърна:
— Няма проблеми. Има повече въздушни камери, отколкото очаквах. И не съм се натъкнала на слаби места, които да не мога да укрепя.
— Това не значи, че няма да срещнеш такива по-нататък. Не бъди глупава. Трябва да излезеш оттам и да оставиш нас да влезем.
Не можеше да го позволи, след като знаеше, че ще са принудени да вземат предпазни мерки, с които ще загубят ценно време. Времето на Лоугън.
— Няма проблем — повтори тя.
Монти издаде тихо стенание.
Познаваше този звук. О, господи, бе надушил нещо!
И то не беше живо.
— Не мога да говоря повече, Донър. Чувам Монти…
Пълзя, докато видя закованото на място куче.
Стоеше до затиснато от бетонни блокове тяло.
Мъртво.
„Моля те, боже! Нека кучето да е сбъркало“.
Нека Лоугън е запазил искрица живот, за да може тя да го спаси.
Приближи се пълзешком.
Кръв. Пълзеше в кръв.
— Спокойно, момче. Мръдни само мъничко. Трябва да му помогна.
Монти изскимтя и се отмести встрани. Фенерчето й прогони мрака и стомахът й се сви. Кръв. Толкова много кръв!
Локва около главата.
О, господи, не беше Лоугън!
Руджак.
Очите му бяха широко отворени, а бялата му коса, лицето и шията бяха целите в кръв.
Мъртъв.
Не бе Лоугън.
Облекчението бе толкова силно, че я замая.
— Намери, Монти!
Погледна я объркано. После отново тръгна надолу по тръбата.
Пет минути.
Десет минути.
Мрак.
Прах.
Монти излая.
— Лоугън!
Никакъв отговор.
Но виждаше кучето пред себе си, а в лая му личеше някакво нетърпение.
— Лоугън! Отговори ми!
— Сара, какво правиш тук, по дяволите!
Тя замалко не припадна. Трябваше да затвори очи за миг, преди да си върне дар-словото.
— А ти как мислиш? Спасявам те!
— Тогава се махай оттук и кажи на Гейлън да ме изровят.
— Престани да издаваш заповеди. Къде си? Не мога да те видя.
— И аз теб, но те чувам. Зад една от сринатите колони на лабораторията съм.
— Колко от тях се срутиха?
— Две, едната все още се държи.
Сара се придвижи по-близо по посока на гласа му.
— Пътят е блокиран.
— Нали ти казах.
— Но мисля, че мога да се провра отстрани.
— Стой където си.
— Млъкни. Ранен ли си?
— Само няколко порязвания и охлузвания.
— Заслужаваш повече. — Промъкна се в задръстения проход. Монти заскимтя нетърпеливо и се опита да тръгне след нея. — Не, момче, достатъчно е, че го намери. Добро момче. А сега върви да кажеш на Гейлън и Донър.
— Ти върви да съобщиш на Гейлън — обади се Лоугън.
— Тръгвай, Монти!
Кучето я погледна несигурно.
— Тръгвай!
Ритрийвърът се бърна и запълзя обратно през тунела.
Сара заговори по радиото:
— Намерих Лоугън. Мисля, че е добре. Изпратих Монти да ви покаже пътя. — Изключи предавателя и насочи фенерчето към Лоугън. — А сега да видя тези порязвания и охлузвания, които… Лъжец такъв! — Пропълзя по-близо до мястото, където той лежеше. — Счупена ли е?
— Така подозирам.
— Нещо друго?
— Това не ти ли стига?
— Да. — Ръката й трепереше, докато вадеше аптечката и оглеждаше внимателно ръката му. Сряза въжетата, с които бе вързан, и после отвори кутията. — Костта почти е пробила кожата. Но при теб нещата никога не са прости, нали?
— Присмял се хърбел на щърбел.
— Можеше да бъде идиотската ти глава.
— Хрумна ми. Не очаквах Руджак да постави изненадващ заряд, преди да си тръгне. Мислех си, че сме подсигурили всичко. Бях подменил плановете, преди да ги откраднат, за да направя подземната лаборатория идеалната мишена. Знаех, че ще предпочете да…
— Млъкни и стискай зъби. — Постави шина на ръката му и после я превърза. — Добре, готово.
— Много се… радвам.