Мисис Мъмби отново се разплака. Внезапно я осени щастливо вдъхновение:
— Роз-Мари — изхлипа тя, — щом вярваш толкова силно, би ли намерила миличкия ни Ерик? Сигурна съм, че притежаваш сили, каквито на нас са ни отказани.
Роз-Мари Гилпет бе изцяло искрена в предаността си към принципите на християнската наука (Доктрина, според която всички болести могат и трябва да се лекуват не с медицински средства, а с религиозна вяра (основана през 1879 г. в Бостън, САЩ, от Мери Бейкър Еди).); дали ги разбираше и тълкуваше правилно обаче — това най-добре биха могли да решат сведущите по този въпрос. Важното е, че в настоящия случай тя имаше без съмнение великолепен шанс да покаже мощта на споменатите принципи в действие, и впускайки се по дирите на Ерик — когото не беше съвсем наясно къде да търси, — мис Гилпет призова и събра цялото наличие от вяра, с което разполагаше. Тя излезе през портата и тръгна по безлюдното открито шосе, а зад гърба й отекна предупреждението на мисис Мъмби: „Няма смисъл да ходиш там, вече проверихме над десет пъти!“ Ала ушите на Роз-Мари бяха глухи за всичко друго освен за ликуването на вътрешния й глас: защото посред шосето, играейки си с прахта и няколко увехнали омайничета, седеше бебе с бяла престилка и руса косичка, събрана над едното му слепоочие в „кукуригу“, вързано с бледосиня панделка. Мис Гилпет първо взе обичайната за жените предпазна мярка да се огледа наляво и надясно дали не идва кола; после се втурна към детето, грабна го и го понесе въпреки енергичната му съпротива през портите към вила „Елсинор“. Яростните писъци на детето вече бяха оповестили факта, че е намерено, и почти изпадналите в истерия родители се затичаха по моравата, за да посрещнат потомъка си, възвърнат им по чудодеен начин. Естетическото въздействие на сцената бе донякъде накърнено поради това, че Роз-Мари с труд удържаше в ръцете си бебето, което със задниче напред се бореше срещу опитите й да го възвърне в развълнуваното семейно лоно. Мистър и мисис Мъмби плачеха в един глас: „Миличкият ни Ерик се върна!“ Тъй като младенецът бе заврял упорито юмручета в очите си и от личицето му се виждаше само широко зейналата уста, разпознаването беше само по себе си акт на вяра.
— Не се ли радва миличкият Ерик да бъде пак при мама и татко? — гукаше мисис Мъмби.
Предпочитанието на малкия към прахта и увехналите омайничета бе толкова недвусмислено изразено, че Кловис се смая от нетактичността на такъв въпрос.
— Дай му да се повози на валяка — предложи умно бащата, понеже ревът на бебето продължаваше, без никакъв признак скоро да утихне.
След миг детето бе сложено да седне настрани върху големия градински валяк и някой подръпна ръчката, за да го задвижи. Тогава от кухите дълбини на цилиндъра се чу раздиращ ушите писък, който заглуши дори вокалната продукция на седналия горе младенец, и изпод валяка изпълзя бебе с бяла престилка и руса косичка, събрана над едното му слепоочие в „кукуригу“, вързано с бледосиня панделка. Чертите на това второ бебе, както и гласовитостта му не можеха да се сбъркат:
— Миличкият ни Ерик! Нашият! — изкрещя мисис Мъмби, като се метна върху момченцето, притисна го към гърдите си и едва не го задуши с целувки. — Ах, защо Ерик се беше скрил във валяка: за да ни уплаши много-много ли?
Очевидно това беше обяснението за внезапното изчезване на детето и също толкова ненадейното му намиране. Но то не решаваше проблема с първото бебе — бебето самозванец, — което сега хленчеше, изпаднало в немилост, на моравата: двамата Мъмби го гледаха така, сякаш то ги беше подлъгало да го обикнат с безсърдечно и недостойно присвояване на чужда самоличност. Лицето на мис Гилпет придоби пепеляв оттенък, докато стоеше, безпомощно зяпнала фигурката в бяло — толкова радостна за очите й гледка само допреди няколко мига. Кловис я съжали.
— Щом свърши любовта, как непонятна и на влюбения тя е — каза си той.
Роз-Мари първа наруши мълчанието:
— Ако Ерик е този, когото ти държиш, то тогава… тогава кой е… този?
— Това, струва ми се, ти трябва да обясниш — отвърна надменно мисис Мъмби.
— Очевидно — обади се Кловис — това е двойник на Ерик, призован за живот от силата на вярата у Роз-Мари. Въпросът е: какво ще правите с него?
Пепелявият оттенък върху страните на Роз-Мари стана още по-сив. Мисис Мъмби притисна своя миличък Ерик към гърдите си, сякаш се опасяваше, че шантавата съседка може от чиста злоба да го превърне в аквариум със златна рибка вътре.
— Намерих го да седи насред пътя — промълви Роз-Мари със слаб глас.