Маккуин измина трийсетте метра до бензиностанцията и спря пред най-близката колонка. Протегна ръка да изключи двигателя, след което остана на мястото си. В купето се възцари необичайна тишина.
— Идете да вземете по едно кафе, мистър Ричър — обади се Кинг. — През това време ние ще заредим.
— Не, бензинът е от мен — поклати глава Ричър. — Така ще бъде справедливо.
— За пръв път срещам стопаджия, който се натиска да плаща — усмихна се Кинг.
— Предпочитам да е така.
— Бих се съгласил, но бензинът не го плащаме ние, а компанията. Все пак пътуваме по работа, от която тя ще спечели. Не мога да позволя човек като вас да субсидира компанията, в която работя.
— В такъв случай нека поне налея бензина. Не бива сам да вършите цялата работа.
— Предстои ви да шофирате в продължение на петстотин километра — напомни му Кинг. — Това също е работа, при това нелека.
— Навън е студено.
— Аз пък си мисля, че искате да видите колко литра ще побере резервоарът — внезапно рече Кинг. — Прав съм, нали? Не повярвахте, че индикаторът е повреден.
Ричър замълча.
— Според мен би било проява на минимална любезност да повярвате на един незначителен факт, който споделя с вас човекът, предложил да ви превози на едно доста значително разстояние — добави Кинг.
Ричър продължаваше да мълчи.
— И така, кафе — отсече Кинг. — Две със сметана и една лъжичка захар, плюс каквото го иска Карън.
Делфуенсо мълчеше. Изтекоха няколко дълги секунди.
— Значи за Карън нищо — каза Кинг.
Ричър слезе от колата и тръгна да пресича шосето.
Обаждането на шериф Гудман беше поето директно от гласовата поща.
— Телефонът на сервитьорката е изключен — докладва той.
— Нормално — кимна Соренсън. — Заспала е бързо, уморена след работа. Няма ли стационарен?
— Миси Смит ми даде само мобилния.
— В такъв случай позвънете на тая Смит и поискайте адреса на жената. Налага се да почукаме на вратата ѝ.
— Не мога да се обадя още веднъж на Миси Смит.
— Напротив, можете.
В същия момент зазвъня нейният мобилен телефон. Монотонно електронно жужене вместо някоя от обичайните мелодии. Тя го включи, послуша известно време, каза „добре“ и го изключи.
— Маздата е била наета от летището на Денвър. Клиентът е бил сам. Според моите хора шофьорската книжка и кредитната му карта са били фалшиви.
— Денвър? — вдигна вежди Гудман. — Не е ли по-разумно човек да вземе самолет до Омаха, откъдето да наеме кола?
— Денвър е много по-голямо и по-оживено летище. Там се наемат двайсет пъти повече коли, отколкото от Омаха.
Отново прозвуча същото електронно жужене. Соренсън включи телефона и този път гърбът ѝ видимо се изпъна. Явно говореше с началника си. Универсалният език на тялото.
— Повторете, ако обичате — каза тя. След малко добави: — Слушам, сър. — Изключи апарата, помълча известно време и накрая промърмори: — Нещата започват да стават много странни.
— В какъв смисъл? — попита Гудман.
— Моите хора на помпената станция са свалили отпечатъците на убития и са ги изпратили за проверка. При търсенето в базите данни неочаквано са задействали някакъв компютър в Държавния департамент.
— В Държавния департамент? Това не са вашите хора. Там се занимават с външните работи. Вие сте част от Министерството на правосъдието.
— Аз не съм част от нищо — поклати глава Соренсън.
— Но защо Държавният департамент?
— Все още не знаем. Може би мъртвецът е бил от техните. Или са го познавали.
— Дипломат?
— Наш или чужд.
— Тук, в Небраска?
— Никой не ги е вързал за бюрата им.
— Не ми приличаше на чужденец.
— Не приличаше на нищо. Беше целият в кръв.
— Какво ще правим?
— Ще положим максимални усилия — отвърна Соренсън. — Това изискват от нас. Къде са двамата мъже в момента?
— В момента? Могат да бъдат на милион места.
— Значи е време да рискуваме. Преди да ми отнемат случая или да ми сложат някой наблюдаващ. Едно от двете ще се случи още утре сутринта. Така че ще трябва да положим максимални усилия. Да допуснем, че тези двамата са все още на път.
— На кой път? Има милиони пътища.
— Да допуснем, че са останали на междущатската магистрала.
— А дали е така?
— Най-вероятно не са местни хора. И в момента се прибират по домовете си, които не са никак близо.
— В каква посока?
— Във всякаква.
— Споменахте, че е възможно да пътуват поотделно.