— Или да я убият — добави Гудман.
— Длъжни сме да се надяваме на най-доброто — въздъхна Соренсън. — Изпрати хората си да огледат зоната зад бара. Крайно внимателно. Тя може да е в безсъзнание, захвърлена някъде в мрака.
— Което означава, че вече е умряла от премръзване.
— Не, означава, че трябва да се действа бързо.
Гудман включи радиостанцията, а Соренсън измъкна джиесема, за да се свърже с пътната полиция, организирала блокадите, в два отделни щата. Отговорът и от двете места беше отрицателен. Не бяха засекли двама мъже без отличителни белези, пътуващи в една кола с окървавени дрехи и евентуално въоръжени с хладно оръжие. Соренсън направи бързи изчисления. Беше почти сигурно, че извършителите вече са преминали през блокадите. Времето и разстоянието го доказваха. Въпреки това тя помоли полицаите да не ги вдигат още един час. Можеше бегълците да са спукали гума или да им се е случило нещо друго, което да ги забави. Не искаше дори да си представи, че полицията ще отблокира магистралата пет-десет минути преди появата им.
Изключи телефона и се обърна към Гудман. Шерифът докладва, че в диспечерския пункт няма никакви обаждания, а всичките му подчинени извършват подробен оглед на паркинга в Син Сити и в самия град.
18
Ричър продължаваше да шофира. Алън Кинг спеше дълбоко, както и Дон Маккуин зад него. Единствено Карън Делфуенсо продължаваше да будува, скована от напрежение. Той усещаше погледа ѝ в огледалото. В един момент вдигна глава и срещна очите ѝ. Гледаше го настойчиво, сякаш искаше да му каже нещо.
Но какво? После числата отново се появиха в главата му. Този път в строга последователност. Тринайсет, две, три, едно и девет. Делфуенсо ги беше изброила с миглите си, в пет отделни поредици, придружени от енергично извръщане на глава.
Защо? Опит за някаква комуникация? Прост азбучен код? Тринайсетата буква от азбуката беше М. Втората В, третата С, а първата А. Деветата беше I.
MBCAI.
Това не беше дума. Нито римско число. Корпорация? Организация?
Насочи поглед далече напред, фиксирайки в съзнанието си километъра, който предстоеше да изминат. Във всичките му четири измерения. След това вдигна глава, срещна очите на Делфуенсо и започна да артикулира, използвайки енергично устни, зъби и език: Ем Би Си Ей Ай?
Делфуенсо го възнагради с блеснал поглед, очевидно зарадвана, че се опитва да я разбере. Едновременно с това явно се дразнеше, че греши. Изражението на очите ѝ беше като на жаден човек, на когото са издърпали чашата изпод носа.
Тя поклати глава в знак на отрицание. После вирна брадичка и я извъртя наляво, а след това надясно. Очите ѝ се втренчиха в лицето му, широко отворени. Сякаш искаше да каже: „Виждаш ли?“.
Ричър не видя нищо. Поне не веднага. Даваше си сметка, че извъртането на брадичката наляво означава едно нещо, а надясно — друго. Две различни категории. Може би примигванията преди завъртането наляво бяха числа. Или обратното.
M-2-C-A-9?
Или 13-B-3–1-I?
После Алън Кинг се размърда, отвори очи и се изправи в седалката. Ричър видя как Делфуенсо се обляга назад и извръща глава към страничното стъкло.
Кинг погледна Ричър и попита:
— Добре ли си?
Ричър кимна, но не каза нищо.
— Искаш ли още един аспирин?
Ричър поклати глава.
— Карън, дай му един аспирин — заповяда Кинг. Делфуенсо не реагира.
— Карън?
— Нямам нужда от аспирин — обади се Ричър.
— Като те гледам, имаш — отсече Кинг. — Дай му два, Карън.
— Може би Карън иска да ги остави за себе си.
— Не, ще ги раздели с теб.
— Аз съм добре.
— Изглеждаш отнесен.
— Просто се концентрирам върху пътя.
— Не, по-скоро размишляваш за нещо.
— Винаги размишлявам за нещо.
— За какво например?
— В момента мисля за едно предизвикателство.
— Какво?
— Питам се дали можеш да говориш свързано и с нормална скорост една цяла минута.
— Какво?
— Чу ме.
Кинг помълча известно време, после кимна.
— Мога, разбира се.
— А можеш ли да говориш свързано и с нормална скорост една цяла минута, без да използваш буквата А?
— Това е доста трудно — поклати глава Кинг след кратък размисъл. — Може би и невъзможно. Много думи съдържат буквата А.
— Така е — кимна Ричър. — Току-що използва шест пъти А. А откакто се събуди преди десет секунди, трийсет и един пъти.
— Това е глупаво предизвикателство — отсече Кинг.
— Но е лесно — изтъкна Ричър.
— Как така лесно?
— Ще ти обясня по-късно. Сега заспивай.