Поредицата от букви вляво от лоста излъчваше мека светлина. P-R-N-D-L. Преведено на нормален език това означаваше паркиране, заден ход, неутрално положение, нормално движение напред и бавни скорости. По азбучен ред ставаше въпрос за номерата 16, 18, 14, 4 и 12. Една доста сложна поредица, в случай че човек иска да ги маркира с примигване. Три от петте букви се намираха във втората половина на азбуката. Примигването, почукването или сигнализирането с фенерче по чисто линеен начин не бяха ефикасен метод за предаване на съобщения при азбука от двайсет и шест букви. Твърде бавен и лесен за объркване на броенето — както от предаващия, така и от приемащия. Старият Сам Морз бе установил това преди много години.
Отново погледна надолу.
Заден ход.
Карън Делфуенсо беше примигвала най-много тринайсет пъти, а това би означавало, че всичките ѝ букви се намират в първата половина на азбуката. Беше възможно, но малко вероятно от статистическа гледна точка.
Освен това дори аматьорите, които не познаваха морзовата азбука, биха могли да разберат основните правила, разработени от Самюел Морз. Особено онези, които са напрегнати, изнервени и с ограничени възможности за комуникация. Такива аматьори имат склонност да импровизират с цел да изградят някаква по-кратка система.
Движение напред и заден ход.
Извъртането на главата вляво може би означаваше начало на броенето от А, тъй като хората от Западното полукълбо четат отляво надясно. Следователно извъртането на главата надясно можеше да означава обратно броене, започващо от Z.
Може би.
Номер тринайсет отдясно, две отляво, три отдясно, едно отдясно, девет отляво.
N-B-X-Z-I.
Безсмислена комбинация. NB можеше да бъде nota bene, с което да му казваше: „Обърни внимание“. Но какво означаваше XZI?
Безсмислица, ето какво.
Ричър вдигна глава и погледна в огледалото. Делфуенсо го гледаше напрегнато и нетърпеливо. Сякаш очакваше да му светне.
В огледалото.
Отражението ѝ беше обърнато.
Може би лявото беше дясно, а дясното — ляво.
Тринайсет отляво, две отдясно, три отляво, едно отляво, девет отдясно.
M-Y C-A-R.
Моята кола.
Отново погледна в огледалото и изрече беззвучно:
— Това е твоята кола?
Делфуенсо кимна. Рязко и нетърпеливо. Отчаяно и едновременно с това доволно.
20
Соренсън направи крачка назад, обърна се, погледна и каза:
— Отначало поемат на юг, после излизат на пътя и тръгват на север. Защо?
— Така са дошли — отвърна Гудман. — Може би не са знаели, че могат да излязат на пътя и по друг начин.
— Глупости. Поглеждат на север, виждат затворената кръчма и четири декара посипан с чакъл паркинг и веднага разбират, че могат да напуснат оттам.
— Може би са отишли да заредят на другата бензиностанция.
— Защо? Бензиностанция има и тук, буквално пред очите им. Дали пък не са решили да сравнят цените на бензина?
— Може би са видели камерите.
— Няма логика. Ако на едната бензиностанция има камери, най-вероятно и на другата ще има. Близко до ума е.
— Между другото, цената е една и съща. Открай време е така.
— Тогава защо първо са тръгнали в южна посока?
— Имали са друга причина — рече Гудман.
Соренсън се обърна на юг и тръгна с големи крачки по замръзналия чакъл. Мина покрай задните входове на затворен ресторант, малък бар и занемарен мотел, до който светеше малък денонощен супермаркет.
После спря.
Следваше широко празно пространство, след което се виждаше друг ресторант, още един бар и тъмно голо поле чак до далечната бензиностанция.
— Нека приемем, че не са се нуждаели от ядене и пиене, не са имали намерение да пренощуват тук и не им е трябвал бензин, иначе са щели да използват по-близката бензиностанция — обобщи Соренсън. — Защо тогава отново се връщат тук?
— Заради денонощния магазин — отвърна Гудман. — Искали са да купят нещо от там.
Заобиколиха и влязоха през главния вход. Помещението беше ярко осветено от студени луминесцентни лампи; миришеше на изветряло кафе, претоплени сандвичи и препарати за почистване. Отегченият продавач зад касата дори не вдигна глава. Соренсън погледна към тавана. Охранителни камери липсваха.
Рафтовете бяха отрупани с пакетирана и консервирана храна, хляб, сладкиши, тоалетни принадлежности. Конкуренция им правеха автомобилните аксесоари — туби с масло, антифриз и течност за чистачки, пластмасови поставки за чаши и сгъваеми лопатки за сняг. Продаваха се още гумени ботуши, непромокаеми чорапи и бельо по един долар, евтини тениски, евтини дънкови ризи и брезентово работно облекло.