— Не, сестро — без да се преструва заяви Дайнин. — Не е домът Фей-Бранш.
Каменното изражение на първия син я накара отново да седне на трона си. Развълнуваната усмивка изчезна от лицето на Бриса и бе заменена от истински ужас.
— Баенре…
Дайнин вече не се усмихваше.
Виерна и Мая погледнаха от терасата приближаващите се войски. Сестрите не знаеха кой е врагът отвъд елмазените порти, но по многобройните му редици разбраха, че принадлежи на много влиятелен дом.
От своя страна домът До’Урден разполагаше с двеста и петдесет войни, много от тях обучени от Закнафейн, а и матрона Баенре им бе заела двеста добре въоръжени и тренирани войници. Разсъждавайки по този начин, двете върховни жрици решиха, че шансовете им за победа не са никак малки. Те обсъдиха набързо стратегиите за защита и Мая простря единия си крак през перилата с намерение да се спусне в двора и да изложи плановете на военачалниците си. Ала изведнъж, тя и Виерна осъзнаха, че вече са допуснали в собствения си дом двеста вражески войници — врагове, взети назаем от матрона Баенре — и плановете им се промениха.
Когато първият войн на Баенре се изкачи до терасата, Мая още не беше свалила крака си. Виерна извади змийския камшик и изкрещя на сестра си да направи същото, но Мая не се помръдна. Втората дъщеря на До’Урден се приближи към нея и след кратък оглед забеляза няколкото тънки стрели, подаващи се от гърдите й.
В този миг камшикът на Виерна изплющя и зъбите на шестте чудовища се забиха в красивото й лице. Върховната жрица разбра, че самата Лот бе пожелала домът До’Урден да бъде унищожен.
— Зин-карла — изрече Виерна причината за катастрофата и очите й се замъглиха от кръвта, стичаща се по лицето й. Вълни от замаяност заляха мрачната елфка, миг преди мракът да обгърне съзнанието й.
— Не може да бъде! — изкрещя Бриса. — Домът Баенре ни напада? Лот не ме е…
— Изпуснахме шанса си! — още по-силно закрещя Дайнин. — Закнафейн беше нашият шанс — мрачният елф погледна към трупа на майка си и добави, — и предполагам не е изпълнил задачата си.
Бриса изръмжа и изплющя с камшика си. Първият син познаваше сестра си достатъчно добре и очакваше атаката. Бързо отскочи назад и излезе от обсега на смъртоносното оръжие. Върховната жрица направи крачка към него.
— Нима гневът ти се нуждае от още врагове? — попита Дайнин и извади мечовете си. — Излез на терасата, скъпа сестро, там те очакват хиляди!
Бриса извика от ужас, обърна се на другата страна и избяга от стаята, надявайки се да спаси поне нещо от това ужасно бедствие.
Първият син не я последва. Той се наведе над трупа на матрона Малис и за последен път погледна в очите на тиранина, който беше управлявал целия му живот. Майка му беше властна личност, уверена и зла, но в един момент управлението й се бе оказало така слабо, разрушено до основи от светотатството на най-малкия й син.
Дайнин дочу суматоха в коридора, после вратата на преддверието се отвори. Мрачният елф не трябваше да се обръща, за да разбере, че в залата са влезли неприятели. Той остана загледан в трупа на убитата си майка, очаквайки всеки момент да сподели съдбата й, но нищо не се случи.
След няколко мъчителни секунди, Дайнин се осмели да погледне през рамо.
На каменния трон седеше Джарлаксъл.
Изражението на първия син не се промени.
— Не си изненадан? — попита го наемникът.
— Бреган Д’аерте бяха сред войните на Баенре, дори май всичките бяха войни на Баенре — равнодушно промълви Дайнин и скришом погледна към дузината, или повече, от хората на Джарлаксъл, последвали го в стаята. „Само да можех да се добера до него, преди да ме убият!“ — помисли си той. Да наблюдава смъртта на този предател щеше да му достави поне малко удоволствие в цялата трагедия.
— Наблюдателен си — отбеляза наемникът. — Готов съм да се обзаложа, че през цялото време си знаел, че домът До’Урден е обречен.
— Когато Зин-карла се провали… — отвърна Дайнин.
— А ти знаеше, че това ще се случи? — попита Джарлаксъл, но въпросът му беше реторичен.
Дайнин кимна.
— Беше преди десет години — започна първият син, чудейки се защо разказва всичко това на този наемник. — Наблюдавах как Закнафейн бе принесен в жертва на Кралицата на Паяците. Едва ли друг дом в Мензоберанзан е виждал по-голямо разхищение.