— Повелителят на меча на дома До’Урден имаше доста завидна репутация — добави ексцентричният мрачен елф.
— И без съмнение съвсем заслужена — отвърна Дайнин. — Тогава, обаче, Дризт — моят брат…
— Другият безстрашен войн.
Първият син кимна.
— Дризт ни изостави, а над дома До’Урден беше надвиснала война. Грешката на матрона Малис не можеше да остане безнаказана. Още тогава знаех, че домът ни е обречен.
— Но вие победихте дома Хюнет, това беше добро постижение — отбеляза Джарлаксъл.
— Да, но само заради помощта на Бреган Д’аер-те — поправи го Дайнин. — През по-голямата част от живота си наблюдавах как домът До’Урден, под стабилното управление на матрона Малис, се издига в йерархията на града. С всяка изминала година силата и влиянието ни нарастваха все повече. През последното десетилетие, обаче, видях как домът ни се повлече към дъното. Основите му рухнаха. Все някога трябваше да поддаде и конструкцията.
— Толкова си хитър, колкото и умел с меча — отбеляза наемникът. — Казвал съм ти го и преди, Дайнин До’Урден, и ето, че отново се оказах прав.
— Виждам, че ме харесваш, затова бих те помолил за една услуга. Ти прецени как ще постъпиш.
— Да те убия бързо и безболезнено? — попита Джарлаксъл и се засмя.
Дайнин кимна за трети път.
— Не — заяви наемникът.
Дайнин не разбра смисъла на отрицанието му. Мечът на първия син проблесна във въздуха и се приготви да нанесе първия си удар.
— Въобще няма да те убивам — обясни Джарлаксъл.
Без да прибира острието си, Дайнин се загледа в лицето на наемника, търсейки нещо, което да му подскаже какви са намеренията на ексцентричния елф.
— Аз съм благородник — заяви първият син. — Свидетел на нападението. Унищожението на един дом не може да е пълно, ако някой от знатната част на фамилията оцелее.
— Свидетел? — изсмя се Джарлаксъл. — Срещу дома Баенре? Каква е ползата?
Дайнин свали меча си.
— Тогава каква ще е съдбата ми? — попита той. — Матрона Баенре ще ме присъедини към дома си? — От тона на мрачния елф си личеше, че не е много развълнуван от тази възможност.
— Матрона Баенре не се нуждае от мъже. Ако някоя от сестрите ти остане жива, а аз вярвам, че една на име Виерна ще оцелее, тя може да намери мястото си в параклиса на първата матрона. Но се опасявам, че съсухрената матрона — майка не се нуждае от мрачен войн като Дайнин.
— Тогава какво? — продължи да настоява за отговор първият син.
— Знам на какво си способен — заяви Джарлаксъл и с поглед му посочи одобрителните усмивки на хората си.
— Бреган Д’аерте? — сепна се Дайнин. — Аз, един благородник, да се превърна в наемник?
Бърз като светкавица, Джарлаксъл хвърли камата си в тялото, проснато пред краката му. Острието се заби до дръжката в гърба на матрона Малис.
— Наемник или труп — заяви ексцентричният мрачен елф.
Дайнин не се затрудни в избора си.
Няколко дни по-късно, Джарлаксъл и Дайнин погледнаха към разрушените елмазени порти на дома До’Урден. Някога тези врати се издигаха могъщи и непревземаеми, със забележителните си, резбовани паяци и двата огромни сталагмита, служещи за наблюдателни кули.
— Колко бързо се промени всичко — отбеляза Дайнин. — Целият ми предишен живот е пред очите ми и все пак вече го няма.
— Забрави за миналото и това, което си изгубил — посъветва го Джарлаксъл и намигна. Този жест подсказа на Дайнин, че водачът му има нещо предвид. — Припомняй си само това, което ще ти е от полза за в бъдеще — довърши мисълта си ексцентричният мрачен елф.
Дайнин се озърна наоколо, огледа себе си и онова, което беше останало от дома До’Урден.
— Екипировката ми? — започна да налучква той. — Обучението, тренировките?
— Брат ти.
— Кой? Дризт?
Прокълнатото име отново се появяваше, само за да измъчва Дайнин!
— Проблемът с Дризт До’Урден изглежда още не е решен — обясни Джарлаксъл. — Той е ценна плячка в очите на Кралицата на Паяците.
— Дризт? — попита отново Дайнин, невярващ на думите на водача си.
— Защо си толкова изненадан? — попита на свой ред наемникът. — Брат ти е още жив, защо мислиш, че бе убита матрона Малис?
— Но кой дом се интересува от него? — попита направо Дайнин. — Поредната цел на матрона Баенре?