Дризт размисли за миг, после върна монетата обратно и завърза кесийката около шията на Гуенивар.
— Време е жертвата да отиде на лов — гальовно промълви той на голямата пантера.
— Знае, че го следим — ръцете на Дайнин светкавично жестикулираха към Бриса, ала тя не удостои с отговор неговото твърдение. Разбира се, че Дризт знаеше, че го преследват — беше очевидно, че се опитва да им избяга. Бриса запази спокойствие. Символът на дома До’Урден гореше като пътеводна светлина в съзнанието й, обладано от магията.
Когато групата достигна до едно място, където тунелът се разклоняваше на две, върховната жрица спря. Сигналът идваше някъде отвъд разклонението, но сякаш не беше в нито един от двата коридора.
— Вие наляво! — даде знак Бриса на трима от патрула, а на останалите двама нареди: — Надясно! — После задържа своя брат и даде указания на всички, че тя и Дайнин ще останат на самия кръстопът, за да помогнат на някоя от групите, в случай, че се наложи.
Високо над пръсналия се отряд, Дризт се усмихваше самодоволно и се рееше из сенките на покрития със сталактити таван. Войниците можеха да настигнат него, но да хванат Гуенивар — никога.
Хитрият план беше пуснат в действие и изпълнен перфектно до последната подробност. Ловецът искаше просто да отдалечи врага от собствената си територия, докато преследвачите се изтощят от дългата и безнадеждна гонитба. Но сега, докато се рееше във въздуха и наблюдаваше своите роднини, Дризт зажадня за нещо повече.
Мина известно време, мрачният елф се увери, че разделените войници са на достатъчно разстояние едни от други, и извади ятаганите си с мисълта, че срещата със собствените му брат и сестра няма да е чак толкова неприятна.
— Отдалечава се. При това много бързо — обърна се Бриса към Дайнин, без да се страхува, че някой ще чуе гласа й. Беше сигурна, че брат й се намира много далече оттук.
— Дризт винаги се е справял отлично в земите на Подземния мрак — кимайки отвърна първият син. — Няма да ни е лесно да го хванем.
Бриса се засмя.
— Ще се измори много преди силата на заклинанията ми да е отслабнала. Ще го намерим, останал без дъх в някоя мрачна дупка.
Ала миг по-късно, когато една тъмна фигура се спусна между нея и Дайнин, кикотът на жрицата стихна и тя зяпна в нямо учудване.
Първият син на До’Урден едва проумя ужаса на създалата се ситуация. Той зърна Дризт само за частица от секундата, после погледът му се кръстоса — към него се спускаше дръжката на острие, описващо плавна дъга. Дайнин се строполи тежко на земята, удари бузата си в каменния под, но не усети удара — вече беше изпаднал в безсъзнание.
През това време Дризт бе насочил върха на другия си ятаган към гърлото на Бриса — искаше да я принуди да се предаде. Но върховната жрица не се притесни от случилото се с Дайнин, тя винаги държеше ръката си близо до дръжката на змийския камшик. Мрачната елфка отскочи назад и шестте змийски глави се изстреляха във въздуха, заизвиваха се и затърсиха пролуки в защитата на врага. Дризт се извърна, за да посрещне сестра си лице в лице, и размаха ятаганите си — трябваше да се предпази от отровните змии. Много добре си спомняше ухапванията, причинени му от тези отвратителни камшици — подобно на всеки млад мрачен елф и той бе наказван често по време на детството си.
— Братко Дризт — извика Бриса с надеждата, че войниците ще я чуят и ще се върнат при нея. — Свали оръжията си. Не бива да се държим по този начин.
Звученето на познатите думи на езика на мрачните елфи завладя Дризт. Колко хубаво бе да ги чуе отново, да си припомни, че не е ловец с една — единствена цел, че животът му е нещо повече от борба за оцеляване.
— Свали оръжията си — повтори Бриса с по-остър тон.
— З-защо си дошла тук? — заекна Дризт.
— Разбира се, че заради теб, братко — отвърна тя някак прекалено мило. — Войната с Хюнет най-накрая приключи. Време е да се прибираш у дома.
Част от Дризт искаше да й повярва, да забрави истината за живота на мрачните елфи, която го бе принудила да напусне своя роден град. Част от Дризт искаше да свали ятаганите си и да се върне при сигурността, при обкръжението на предишния си живот. Усмивката на Бриса беше така подканваща.