Забелязал развълнуваното й изражение и припомняйки си собственото си унижение в ръцете на брат си, Дайнин изгледа сестра си с неодобрение:
— Не се страхувай, сестричке — бързо жестикулира той. — Ако този път Малис изпрати теб в тунелите, както и предполагам, че ще стане, ще видиш всичко, което искаш да узнаеш за Дризт, че и много повече! — Мрачният елф плесна с ръце, за да обяви края на този разговор, мина между сестрите си и прекрачи в преддверието на големия параклис.
— Брат ви май е забравил да почука, преди да влезе — обърна се матрона Малис към Бриса и Ши’неин, които стояха от двете й страни.
Ризен, коленичил пред трона, се обърна, за да види Дайнин.
— Не съм ти позволила да вдигаш поглед от земята! — изкрещя Малис към патрона на дома, после силно удари с юмрук по ръкохватката на големия си трон. От страх Ризен легна по корем, а Малис изрече следващите си думи със силата на заклинание:
— Пълзи! — нареди тя и патронът пропълзя в краката й. Малис протегна ръка към мрачния елф, без да изпуска Дайнин от погледа си. Първият син веднага разбра намека на матроната.
— Целувай! — заповяда на Ризен тя и патронът започна да обсипва ръката й с целувки. — Изправи се!
Елфът почти се бе изправил, когато Малис заби юмрука си право в лицето му и го запрати отново на пода.
— Ако мръднеш, ще те убия — обеща му върховната жрица и Ризен, който не се съмняваше в думите й, не посмя да помръдне от мястото си. Дайнин знаеше, че сцената, разиграваща се пред очите му, е по негова вина, а не по вина на Ризен. Без да мига, Малис не сваляше очи от своя син.
— Ти ме разочарова — каза най-накрая тя. Дайнин прие обвинението, без да възрази. Дори не посмя да си поеме дъх, преди Малис да извърне погледа си към Бриса.
— Същото се отнася и за теб! — изкрещя тя. — Имаше шест добре обучени мрачни войни със себе си и ти, върховната жрица на Лот, не можа да ми доведеш Дризт.
Бриса кършеше и чупеше новите си пръсти, който Малис успя да възстанови с помощта на магия.
— Седем срещу един — продължи със силен глас матроната — и имате смелостта да ми дотичате тук с разни приказки за възмездие!
— Аз ще го заловя, матрона — майко — обеща Мая и зае мястото си до Щи’неин. Малис погледна към Виерна, но средната й дъщеря не изглеждаше толкова сигурна и не отправи толкова дръзки обещания.
— Много си смела — измърмори Дайнин към Мая и Малис веднага го стрелна с невярващия си, суров поглед, за да му припомни, че не му е разрешила да говори.
Но Бриса побърза да довърши мисълта на своя брат.
— Прекалено смела — изръмжа тя. Малис изгледа и нея по същия начин, ала първата дъщеря беше върховна жрица на Лот, ползваше се с благоволението й и имаше правото да говори, когато пожелае. — Не знаеш нищо за по-малкия ни брат — продължи Бриса, обръщайки се колкото към Мая, толкова и към матроната.
— Той е просто един мъж — дръзко отвърна Мая. — Бих могла…
— Би могла да умреш! — изкрещя Бриса. — Дръж си глупавите и празни обещания зад зъбите, сестричке. Там в тунелите, отвъд Мензоберанзан, Дризт ще те убие за секунди.
Малис внимателно слушаше разговора. Беше чула разказа за сблъсъка й с Дризт няколко пъти, а и добре познаваше смелостта и силата на най-голямата си дъщеря, за да разбере, че Бриса не говори празни приказки.
Мая се оттегли от спора — не искаше да създава кръвна вражда между себе си и Бриса.
— Можеш ли да го победиш — обърна се Малис към най-голямата си дъщеря — сега, когато знаеш в какво се е превърнал?
В отговор Бриса огъна наранената си ръка. Щяха да минат поне няколко седмици преди да може да използва пълноценно заменените си пръсти.
— А ти? — матроната погледна към Дайнин, приемайки жеста на Бриса за достатъчно красноречив.
Първият син се разшава притеснено, без да знае какво да отговори на избухливата си майка. Истината щеше да ожесточи отношенията им, но лъжата щеше да го върне със сигурност в тунелите и да го изправи пред Дризт.
— Кажи ми истината! — изрева Малис. — Искаш ли да откриеш Дризт и да ми спечелиш благоразположението на Лот?
— Аз… — заекна Дайнин и пораженчески сведе очи. Знаеше, че Малис е направила заклинание и щеше да разкрие измамата, ако се опиташе да я излъже. — Не — каза равно той. — Не бих го сторил дори и с цената на доброто ти име, матрона — майко, не бих се срещнал отново с Дризт.