— Затворете го в тъмницата — нареди Малис, — но не го убивайте. Ще ни е нужен по-късно.
Двете сестри задърпаха навън треперещия патрон, а той дори не се възпротиви.
— Имаш план — обърна се Ши’неин към Малис. Като СиНафей — матроната — майка на дома Хюнет — новата дъщеря на До’Урден се бе научила да извлича полза от всяка ситуация. Тя познаваше добре задълженията на една матрона и бързо схвана, че избликът на ярост към Ризен, който не бе сторил нищо лошо, беше по-скоро добре обмислено поведение, отколкото истински гняв.
— Съгласна съм с преценката ти — каза матроната на най-голямата си дъщеря. — Не можем да хванем Дризт.
— Но според думите на матрона Баенре нямаме право на провал — напомни Бриса на своята майка. — Твоят пост в управляващия съвет трябва да се затвърди на всяка цена.
— Няма да се провалим — Ши’неин увери неспокойната жрица, без да сваля очи от Малис. А когато продължи, на лицето на матроната се изписа навъсено изражение. — От десетте години война с дома До’Урден, започнах да разбирам методите на матрона Малис и те уверявам, че майка ти ще намери начин да залови Дризт — тя спря за миг, за да види широката усмивка, разливаща се по устните на новата й „майка“. — Или може би вече е открила как да го стори?
— Ще видим — измърка Малис, все по-сигурна в уважението на бившата й съперница. — Ще видим.
Около големия параклис на дома До’Урден се бяха събрали повече от двеста придворни елфа и въодушевено разискваха слуховете за предстоящите събития. Обикновените елфи, родени без знатно потекло, рядко се допускаха до това свещено място. Случваше се само по празниците на Лот или по време на общите молитви преди битка. Но сега не беше нито свещен празник от календара на мрачните елфи, нито се очакваше война.
Дайнин До’Урден, нетърпелив и развълнуван като останалите, крачеше наоколо из тълпата и помагаше на мрачните елфи да заемат местата си по редовете около издигнатия централен подиум. Като мъж, първият син на дома, нямаше право да участва в церемонията при олтара, нито пък знаеше какви са предстоящите планове на матроната. Но от заръките й, той разбра, че резултатът от днешните събития може да се окаже фатален за бъдещето на До’Урден.
Дайнин беше отговорник по ритуалните напеви — трябваше да обикаля из тълпата, да наставлява елфите и да следи за правилното пеене на текста. Бе изпълнявал тази роля и преди, но този път матрона Малис го бе предупредила, че чуе ли и един неверен тон, това ще му струва живота. Първият син се безпокоеше не само от това, но и от още нещо. Обикновено не беше сам, когато изпълняваше задълженията си в параклиса на дома — помагаше му Ризен — благородник и съпруг на матрона Малис. Не беше виждал този мрачен елф от последната сбирка на семейството. Дайнин се опасяваше, че управлението на Ризен като патрон на дома наближава трагичния си край. За никого не беше тайна, че Малис неведнъж бе жертвала съпрузите си.
Когато всички седнаха по местата си, цялото помещение се освети от вълшебна и мека червена светлина. Постепенно тя започна да блести все по-силно, докато всички мрачни елфи нагодиха зрението си от инфрачервения към нормалния светлинен спектър.
Сивкава мъгла започна да се стеле наоколо и скоро обгърна целия под, тънки струйки дим запълзяха нагоре във въздуха. Дайнин даде тон на тълпата и всички подеха дълъг и басов напев, наподобяващ звука „м“ — така призоваваха матрона Малис.
Върховната жрица се появи под купола на параклиса. Ръцете й бяха протегнати встрани, а диплите на черната й мантия, цялата извезана в паяци, плющяха развявани от вълшебен бриз. Матроната-майка бавно се спусна надолу, като се въртеше на всички страни, за да огледа събралите се мрачни елфи и да им позволи да се възхитят на великолепието й.
Когато Малис стъпи на централния подиум, Бриса и Ши’неин се появиха при върха на купола, спуснаха се по същия начин и заеха местата си. Бриса застана зад облицования с плат ковчег, сложен отстрани до паякообразната маса за жертвоприношения, а Ши’неин зае мястото си зад Малис.
Матроната плесна с ръце и тихият напев спря на секундата. От осемте казана, наредени около централния подиум, изригнаха силни пламъци, но този път яркостта им не беше толкова болезнена за очите на мрачните елфи. Червената мъгла, обхванала всичко наоколо, разсейваше светлината.
— Влезте, дъщери мои! — извика Малис и всички насочиха погледите си към главните порти на параклиса. В залата влязоха Мая и Виерна. Двете сестри водеха Ризен, следвани от ковчег, който се носеше във въздуха. Патронът изглеждаше упоен — движенията му бяха замаяни и мудни.