Но, разбира се, това не се случи. Лукавите гномове не бяха нито глупави, нито жестоки същества. Един от групата се обърна, приближи се към Дризт, погледна го в очите и заговори на колеблив, но без съмнение разбираем език — езикът на мрачните елфи.
— В името на камъка, защо си дошъл?
Пленникът не знаеше какво да отговори на простичкия въпрос. Откъде ли можеше да започне разказа си за дългите години самота, прекарани в земите на Подземния мрак? Как можеше да им обясни решението си да остави злите си събратя и да заживее в съгласие със собствените си принципи?
— Аз съм приятел — отвърна Дризт и се притесни от глупавия си и неточен отговор.
На гнома явно не му изглеждаше такъв. Той потърка голата си брадичка и се замисли дълбоко.
— Ти… ти идваш от Мензоберанзан, нали? — попита след малко той, а гърбавият му нос се сбръчкваше при всяка дума.
— Да — отвърна малко по-уверено Дризт.
Възрастният гном леко наклони глава, подканяйки мрачния елф да продължи.
— Напуснах Мензоберанзан преди много години — опита се да обясни той, а очите му сякаш се взираха в миналото, докато си припомняше живота, от който се бе отказал. — Този град не беше моят дом.
— А-а, но ти лъжеш, мрачни елфе! — изкрещя гномът и размаха символа на дома До’Урден, без да вникне в смисъла на казаното от Дризт.
— Дълго време живях в града на мрачните елфи. Аз съм Дризт До’Урден, някога бях втори син в дома До’Урден — побърза да отговори пленникът, погледна към символа, белязан със знака на неговия дом, и се опита да обясни: — Даермон Н’а’шесбаернон.
Гномът се обърна към събратята си, които изведнъж заговориха едновременно. Елфът се изненада, когато един от тях кимна развълнувано, сякаш познаваше древното название на дома.
Този свиърфнебъл, който разпитваше Дризт, потърка с пръсти сбръчканите си устни и като премляскваше ужасно започна да обмисля следващия си въпрос.
— Доколкото сме наясно, домът До’Урден все още съществува — равно отбеляза той. Очакваше някаква реакция от Дризт, но когато елфът не реагира, гномът изкрещя обвинително: — Ти не си бездомник!
Дризт се зачуди. Откъде свиърфнеблите знаеха това?
— Аз съм бездомник по собствена воля… — опита се да обясни той.
— Значи така било, мрачни елфе — отвърна спокойно разпитващият. — Ти си тук по собствена воля — това мога да го повярвам. Но бездомник?! В името на камъните, та ти си мрачен елф — лицето на лукавия гном изведнъж се изкриви страховито, — ти си…
— Шпионин! — извика той, после бързо се успокои и стойката му се отпусна.
Дризт го гледаше внимателно. Нима този свиърфнебъл променяше темперамента си нарочно? Но го правеше толкова рязко и умело само за да държи пленниците си в напрежение? Дали всички от расата му бяха толкова непредвидими и неуравновесени? Мрачният елф се зачуди и се опита да си спомни подробности от предишната си среща с лукавите гномове. Точно в този момент, гномът-следовател бръкна в дълбокия джоб на дебелата си роба и извади от там една статуетка.
— Кажи, но ми кажи истината, мрачни елфе, за да си спестиш мъките. Кажи ми какво е това? — тихичко попита лукавият гном.
Дризт отново усети напрежението в мускулите си. Ловецът искаше да повика Гуенивар, за да разкъса на парченца тези стари гномове. Един от тях сигурно пазеше ключа за оковите… и Дризт щеше да е свободен…
Мрачният елф отърси главата си от тези мисли и забрави за ловеца. Знаеше в какво отчаяно положение ще се окаже още от първия миг, в който бе решил да дойде в Блингденстоун. Ако свиърфнеблите наистина вярваха, че е шпионин, те със сигурност щяха да го екзекутират. А ако не бяха сигурни в намеренията му, дали щяха да се смилят над живота му? Дали щяха да посмеят да го сторят?
— Беше глупаво да идвам тук — прошепна Дризт, осъзнавайки дилемата, пред която беше поставил себе си и лукавите гномове. Ловецът се бореше, искаше отново да владее съзнанието му. Трябваше да каже само една думичка и пантерата щеше да е тук.
— Не! — изкрещя мрачният елф за втори път през този ден, за да прогони тъмната страна от собствената си същност. Свиърфнеблите отскочиха назад, уплашени, че Дризт ще направи заклинание. В гърдите на мрачния елф се заби стрела, която изпусна силен газ.