Пленникът вдиша парите и започна да губи съзнание. Чуваше как свиърфнеблите се суетят около него и обсъждат съдбата му на непознатия си език. Видя сянката на един гном да се приближава и да сграбчва ръцете му в търсене на следи от магия или магически предмети.
Когато съзнанието и зрението на Дризт се проясниха, всичко си беше както преди да припадне. Фигурката от черен оникс се появи пред очите му.
— Какво е това — попита го същият глас, само че този път звучеше по-настоятелно.
— Приятел. Единственият ми приятел — прошепна мрачният елф и дълбоко се замисли за следващите си действия. Не можеше да вини свиърфнеблите, ако решаха да го убият, но Гуенивар — тя трябваше да е нещо повече от статуетка, красяща мантията на някой незнаен гном.
— Името й е Гуенивар — обясни Дризт. — Повикайте пантерата и тя ще дойде като ваш съюзник и приятел. Пазете я добре — тя е много ценна и притежава могъща сила.
Гномът огледа фигурката с предпазливо любопитство, после се обърна към своя пленник и реши, че не може да му има доверие. Подаде статуетката на един от събратята си и го отпрати навън. Ако мрачният елф казваше истината, а гномът вярваше, че е така, Дризт току-що им бе издал тайната на един много ценен и вълшебен предмет. Още по-изумително бе, че ако казваше истината, това означаваше, че току-що се бе отказал и от единствения си шанс за бягство. Гномът-следовател беше живял близо два века, познаваше природата на мрачните елфи толкова, колкото и своята собствена, и знаеше, че когато един мрачен елф се държи непредсказуемо, а този пленник несъмнено го правеше, това е тревожен факт за много от свиърфнеблите. Техният най-омразен враг се славеше като зъл и жесток и, когато един мрачен елф не се различаваше от общия модел на поведение, гномите имаха правото да го убият незабавно и безмилостно. Но какво трябваше да правят свиърфнеблите с този елф, който показваше необичайни за расата си нравственост и морал?
Гномовете подновиха разговора помежду си и съвсем забравиха за Дризт. След малко всички напуснаха стаята, с изключение на онзи свиърфнебъл, който говореше езика на мрачните елфи.
— Какво ще правите? — осмели се да попита Дризт.
— Тук само кралят издава присъдите — сериозно отвърна възрастният гном. — След няколко дни ще се произнесе по твоя случай, това зависи от наблюденията на неговите съветници, с които ти вече се срещна — добави следователят-свиърфнебъл и се поклони ниско. После, докато се изправяше, той погледна Дризт в очите и му каза направо: — Опасявам се, че ще бъдеш екзекутиран.
Дризт кимна, примирен с логиката, която щеше да доведе до собствената му смърт.
— Но аз вярвам, че ти си по-различен от другите мрачни елфи. Също така мисля, че ще предложа да те помилват, или поне да проявят милост при изпълнението на присъдата ти — заяви гномът, бързо повдигна набитите си рамене, обърна се и се отправи към вратата.
Думите му събудиха стари спомени в сърцето на Дризт. Преди години друг свиърфнебъл му бе говорил по същия начин, бе използвал почти същите думи.
— Почакай — извика мрачният елф. Гномът спря и се обърна, но пленникът мълчеше. Опитваше се да си спомни името на онзи гном, когото бе спасил при онази случка преди повече от десет години.
— Какво има? — нетърпеливо попита възрастният следовател.
— Един гном — разгорещено и несвързано започна Дризт. — Мисля, че е от вашия град. Да, от тук трябва да е.
— Познаваш някого от народа ми, така ли? — опита се да го насочи гномът и пристъпи към каменния стол. — Кажи ми името му.
— Не мога да си го спомня — отвърна Дризт. — Преди много време — около десет години — участвах в един военен отряд. Бихме се с група свиърфнебли, навлезли в земите ни — той потрепери, когато съзря неодобрителния поглед на възрастния гном, но въпреки това продължи. Знаеше, че гномът, който бе спасил, можеше да се окаже единствената му надежда. — Тогава оцеля само един свиърфнебъл и мисля, че се завърна в Блингденстоун.
— Как се казваше той? — ядосано попита гномът, кръстосал ръце и потупващ нервно с крак по каменния под.
— Не си спомням — призна Дризт.
— Но защо ми казваш това? — изрева възрастният свиърфнебъл. — Мислех те за различен от…
— В битката той изгуби ръцете си — прекъсна го мрачният елф. — Моля те, сигурно го познаваш.
— Белвар? — начаса попита гномът. Това име извика още повече спомени в Дризт.