Малис се засмя.
— Не се страхувай, синко. Нямам причина да те нараня.
Думите й не успокоиха много Дайнин. Матроната не се нуждаеше от причина, за да нарани някого — накълцаният на парченца труп го доказваше съвсем ясно.
— Ти ще отведеш зомбито — заяви Малис.
— Къде? — колебливо попита първият син.
— Там. В онзи район, където срещнахте Дризт — обясни му тя.
— И аз ще трябва да вървя редом с това нещо? — уплашено промълви Дайнин.
— Ще го отведеш до там и ще го оставиш. Закнафейн познава жертвата си. Приложихме му и няколко заклинания, който ще му помогнат в преследването.
Застанала отстрани, Бриса изглеждаше притеснена.
— Какво има? — попита Малис, забелязала неодобрителната й физиономия.
— Не се съмнявам в силата на зомбито, нито в магията, която сте му дала — започна неуверено Бриса.
Тя знаеше, че майка й не търпи възражения, особено когато става дума за толкова важни дела.
— Още ли се страхуваш от най-малкия си брат? — попита я Малис.
Бриса не знаеше как да отговори.
— Успокой страховете си, колкото и основателни да са според теб — продължи равно матроната. — Това важи за всички ви. Закнафейн е дар от нашата богиня. Нищо в земите на Подземния мрак не може да го спре! — Върховната жрица погледна към неживото чудовище. — Няма да ме предадеш, нали, мой Повелителю на меча?
Закнафейн стоеше безчувствен, без дори да мигне, с ръце отпуснати до тялото и кървавите мечове в ножниците му. Приличаше на бездиханна статуя. Безжизнена.
Но всеки, който смяташе, че Закнафейн е лишен от живот трябваше само да хвърли поглед в краката му към осакатената, кървава купчина, която някога беше патронът на дома До’Урден.
Втора част
Белвар
Приятелство: тази дума има различно значение за различните раси и култури, обитаващи земите на Подземния мрак и на Повърхността. В Мензоберанзан приятелствата се зараждат от взаимната изгода. Докато мрачните елфи имат полза от един съюз, той остава непокътнат. Ала расата ни не се слави със своята лоялност. В момента, в който един елф се убеди, че ще спечели повече и без своя съдружник, тогава на приятелството, както и на живота на ненужния приятел, се слага внезапен край.
През живота си аз нямах много приятели. Дори да бях живял хиляда години, предполагам, че това нямаше да се промени. Но нямам причина да съжалявам — тези, които ме наричаха свой приятел бяха прекрасни личности, които одухотвориха живота ми, придадоха му нов смисъл.
Първи беше Закнафейн — моят баща и учител, който ми доказа, че не съм сам и че не греша като се придържам и живея според убежденията си. Той ме спаси от остриетата, от хаотичната и зла религия, от проклятието на моя народ.
Не се бях чувствал по-отчаян, когато срещнах безръкия гном, когото преди много години спасих от сигурна смърт — от безмилостния меч на Дайнин. Този свиърфнебъл ми се отплати напълно. При повторната ни среща, този път в града на неговия народ, аз щях да бъда екзекутиран — и сам щях да предпочета смъртта — ако не беше помощта на Белвар Дисенгалп.
Времето, което прекарах в Блингденстоун — в града на лукавите гномове — ми се струва толкова кратко на фона на дългия ми живот. Но си спомням добре родното място на Белвар и неговия народ. Винаги ще го помня.
Тяхното общество беше първото, в което видях, че постигнатото може да се дължи на силна и задружна работа, а не на параноя и егоизъм. Свиърфнеблите се бореха заедно за оцеляване в опасните земи на Подземния мрак, изпълнени с неприятели. Заедно се трудеха безспирно, заедно дълбаеха в безкрайните си мини и намираха забавление във всичко, което вършеха.
Наистина няма нищо по-хубаво от споделените радости.
7
Многопочтенния надзирател
— Благодарим ви, че дойдохте, многоуважаеми надзирателю — каза един от свиърфнеблите, събрали се пред вратата на малката стаичка, в която държаха затворника. Всички старейшини се поклониха, когато надзирателят се приближи.
Белвар Дисенгалп потрепери при официалния поздрав. Така и не привикна с всичките лаври и слава, с които го кичеха от онзи ужасен ден преди десет години, в който мрачните елфи откриха миньорската им бригада в тунелите на изток от Блингденстоун, в близост до Мензоберанзан. Зверски осакатен и почти мъртъв от загубата на кръв, Белвар се бе завърнал в своя град като единствения оцелял от цялата група.